Продължение на EXIT - истинско приключение 2

Последният четвърти ден на фестивала бе очакван с най-голям интерес от рап маниаците. Причината - хедлайнери на главната сцена бяха Wu-Tang Clan.

За българите обаче имаше нещо друго по-важно преди рап легендите. На Fusion Stage се изявиха родните ска герои Уикеда. Българските фенове бяха сформирали стабилна агитка пред сцената и групата се чувстваше почти като у дома си.

Насочвам се към главната сцена, където вече са се събрали хиляди в очакване на своите любимци.

Един от въпросите, които най-много вълнуват почитателите на рапа, е дали кланът наистина ще е в пълен състав или някой ще отсъства.

Е, Methodman наистина го нямаше, но дори и без него Wu-Tang Clan бяха достатъчно убедителни и недоволни след тяхната изява нямаше.

На тежката сцена звездите тази вечер гвоздеят бяха легендарните норвежци Satyricon.

Феновете бяха леко статични, но това не повлия на стегнатото и професионално изпълнение на мизантропичния блек метъл на групата.

Бандата, предвождана от своя фронтмен Satyr, наблегна повече на по-новите си песни, но все пак изпълни и класики като "Nemesis divina", а за финал бе оставена "Mother north".

Остават последните часове от фестивала и въпреки умората, се отправям към Dance Arena, където звездата на нощта е John Digweed.

Феновете на британеца бяха изпълнили цялото пространство около сцената /а тя най-голямата след главната/, а неговият сет бе „подсилен" от изкусителни танцьорки, които допълнително вдигаха адреналина на феновете.

След неговото изпълнение потеглям към къмпинга, за да подремна и да си стягам багажа за прибирането.

Ей така, между другото, един полицай отново идва при мен със съмнително изражение. Когато обаче вижда пропуска ми, се сеща, че преди два дена обстойно са огледали палатката ми, усмихва се и ми пожелава лека нощ...

След час вече сме будни, оправяме багажа и вече сме в автобуса. Пътуването обратно премина без интересни случки - умората наистина си каза думата.

Навлизаме в София и докато се усетим, вече сме в колосално задръстване.

Няма как - връщаме се към сивото ежедневие... Спомените обаче остават.

Чакаме EXIT 2008.