Съкровището на цар Иван Шишман - 18 сребърни монети, което беше открито при археологически проучвания на крепостта „Кокалянски Урвич" край София, беше представено официално на пресконференция в БТА.

Разяснения около „Урвич - последната крепост на Шишмановци" дадоха двамата научни ръководители доц. Д-р Бони Петрунова и проф. Николай Овчаров.

Доц. Петрунова направи кратка предистория, като изтъкна, че тази крепост е най-важната крепост в Средновековна България, бранила подстъпите към Средец. Именно заради това, водени от много предания и романтични балади за цар Иван Шишман, двамата с проф. Овчаров са обединили усилията си.

Археологията не е само вадене на находки, както е при иманярите. Тези находки трябва да проговорят като свидетели на миналото, обясни участието си в изследванията проф. Николай Овчаров.

„Урвич е най-важната крепост около София, тъй като е единствената средновековна крепост, която е спомената в История Славянобългарска", добави той и поясни, че в народните предания не се говори пряко за цар Иван Шишман, а цар Асен. Археологът изтъкна, че въз основа на изворите могат да заключат, че става дума за голям град, а не за крепост.

Проф. Овчаров каза, че през 1982 година, след като разработили нови извори и били открити нови надписи, намерили връзка с най-голямото сражение между цар Иван Шишман и турските нашественици край София през 1371 година, когато турците са върнати зад Троянови врата. Тогава бил убит и братът на Шишман - Иван Асен V.

Именно в тази битка е мястото на Урвич, доказано и от това съкровище, изтъкна археологът.

Той изрази съжаление, че преди тях в притвора на църквата „Свети Илия", където е намерено съкровището, с металотърсачи са минали и множество иманяри и те сега хващат „само опашката на тези стотици монети", но и тези 18 са показателни.

Овчаров поясни, че в Средновековието също е имало инфлация, която обаче е намирала израз в орязването на монетите. По думите му намерените монети са многократно орязани, което е доказателство, че датират от 1365-1371 година, когато са и последните години от управлението на цар Иван Александров.

Освен това около царската глава, изобразена на монетите не пише „Але", а „Шм", което е доказателство, че находките са от първите години на управлението на цар Иван Шишман.

Проф. Николай Овчаров добави и че най-вероятно съкровището е заровено през 1371-1372 година в „един чрезвичаен момент, когато е и гибелта на Урвич през XIV век." През XV век църквата „Свети Илия" е поправена и около нея започва да се развива манастир, а доказателство за това са разкритите при разкопките ограда от север, голямо помещение, за което се предполага, че е било кула или камбанария.

Археологът изтъкна, че с тази находка е потвърдено съществуването на споменатия от Пайсий Хилендарски манастир Урвич с крепост около него. По думите му освен паисиевите сведения, за Урвич се е споменавало и в сведение на италиански пътешественик от XVI - XVII век, както и в много песни и легенди, които археолозите сравниха с легендите за крал Артур.

В притора на църквата е имало и няколко богати гроба, но по думите на проф. Овчаров всичко е преорано, намерени са разхвърляни кости. Все пак незабелязани за иманярите са останали няколко монети от XIV, XVI и XVI век.

Археолозите са категорични, че Урвич трябва да стане част от културния туризъм, тъй като за пръв път се отправя поглед към находки от околностите на София, а не от самия град.

Съдействие в тази насока пък обеща столичният градоначалник Йорданка Фандъкова, която се присъедини към мнението, че трябва да се видят богатствата на общината в нейната периферия. Във връзка с това Фандъкова даде обещание, че при разглеждането на проектобюджета на общината за следващата година, въпреки готвените съкращения, парите за култура няма да бъдат пипани.

Важно е обаче осигуряването на устойчивост, затова тя разчита на подкрепата на учените.