Качеството на музикалния живот у нас може да не е като в Лондон, но не можем да се оплачем от липса на жанрово или географско разнообразие по отношение на гастролиращите изпълнители. Отделен въпрос е какво се получава в комбинация с нашенската народопсихология.

В съботната вечер, на 15-годишнината на „Юнион Ивкони", в зала 1 на НДК се събраха „Алфавил", Дензъл и турската група „Харем". Ролята на домакини поеха „Братя Мангасарян".

Южните ни съседи от „Харем" - четирима перкусионисти и диждей, грабнаха публиката с коктейл от хаус и етно. При смесиците от стилове често се получава откровен кич.

„Харем" обаче са уцелили мярката. В техния случай етно мотивите носят духа на автентичния фолклор на Ориента, без кръчмарския привкус на чалга недоразуменията, които у нас често минават за хитове.

В някои от изпълненията на турската група на сцената излизаше ориенталска фолклорна танцьорка. Воали, свещи, блясък - атмосфера от нощите на Шехеразада. И безспорно танцово майсторство, което за разлика от несръчните гьобеци на набедените чалга „звезди", е изкуство.

Турските перкусионисти са поредното доказателство, че автентичният фолклор е магия, независимо от коя част на света идва. И настина е жалко, че при наличието на групи като „Харем" нашенските поклонници на ориенталските ритми се прехласват по полуфабрикатите на попфолка (без значение дали са български или чужди).

След турската група на сцената се появи Дензъл с типичен евросаунд. Познати денсхитове и закачки с публиката, стигащи до забежки към Том Джонс и „Куин". Може да не изпаднеш в луд възторг, но сигурно трябва да си много вкиснат или абсолютен сухар, за да не се забавляваш.

Тук си пролича, че в залата се е събрала странна публика. Секторите до сцената реагираха почти като на панихида. Публиката отзад крещеше и пееше. Вярно, става дума за фирмен юбилей и местата отпред са за хора с покани, която явно са дошли не на концерт, а на бизнес мероприятие. Но в такива случаи хората поне показват любезност.

След малко се оказа, че липсата на любезност не е най-големият проблем.

Участието на германската банда „Алфавил", известна с множество световни хитове, беше предвидено като кулминация на шоуто. И безспорно беше най-качествено като музика и като сценично присъствие.

Само че германците имаха лошия късмет да излязат на сцената около десет часа вечерта.

Секторите отпред останаха почти без хора. Изнизваха се на групички докато „Алвфавил" изпълняваха хит след хит абсолютно на живо и с всяко парче показваха, че и двайсетина години след основаването си са голяма банда.

Защо напускащите не си излязоха през антракта ли? Ами сигурно за да хванат още половин час шоу на аванта. Защото ако им пукаше за музиката щяха да останат докрай.

Слава богу, в залата имаше и хора, които истински си радваха на „Big in Japan", „Sounds Like a Melody", „Jerusalem" или „Forever Young"... Музика с характер и стил.

Наистина е жалко, че за разлика от „Алфавил" половината публика не показа нито характер, нито стил.

Сигурно ако бяха дали пари за билети същите тези хора щяха да останат до края и нямаше да пресмятат дали ще хванат транспорта или Бог знае какво.

Толкова ли сме примитивни, че се хвърляме на авантата и не смятаме за необходимо поне да се държим цивилизовано?

Географски и политически сме в Европа, но байганьовският ни дух явно не знае това.