Дойде времето и на тазгодишното издание на Каварна Рок Фест. Първата вечер протече спокойно, пунктовете за пропуски работиха безпроблемно и тълпите фенове бавно пълниха стадиона.

Точно в 18 часа и първи на сцената, пред малобройна публика, се качиха Dreamshade. Швейцарците забиха парчета като Enternal с доста чувство и присъствие на сцената. Въпреки че почти никой не бе чувал групата преди това, феновете ги посрещнаха топло и оцениха усилията на музикантите.

Втори по ред, около 19 часа, своя свет започнаха небезизвестните Katatonia. Te започнаха сета си с първото парче от новия си албум „Forsaker". Шведите се придържаха повече към парчета от „Night is the new day". Групата успя да се открои от останалите с новаторски и алтернативен звук, което грабна интереса на публиката, въпреки че на сцената бяха статични. Katatonia завършиха професионално изпълнения си сет с "Leaders" от „The Great Cold Distance".

Йонас Ренксе и компания се оттеглиха подобаващо, за да освободят място за следващата банда - Sonata Arctica. Финландците се различаваха стилово адски много от останалите изпълнители. Хеви метъл героите успяха да внесат известен живец в изпълнената с тежък, бавен готик метъл вечер. Те бяха особено оживени на сцената и сякаш се чувстваха хедлайнери на вечерта, както бяха обявени първоначално в програмата на фестивала. Sonata Arctica си тръгнаха от сцената епично под овациите на феновете.

Последва почти 30-минутна подготовка за излизането на Paradise Lost. Точно, когато феновете вече губиха търпение, бандата се появи обляна в сини светлини. Тежката, меланхолична мелодия се понесе над стадиона като всеки намираше своя, различен начин да съприживее настроението, което се носеше от сцената. Чуха се парчета като „Erased", "I Remain", както и "One Second" от едноименния албум. Половин час преди полунощ групата пожела лека вечер и слезе от сцената, но всички знаеха, че това не е краят. Очакванията бяха напълно оправдани и Paradise Lost зарадваха феновете си с два биса.

Групата доказа класа, но също така за пореден път стана ясно, че някои стилове и групи не са най-добрия вариант за концертни изпълнения.

Статично поведение и бавни тежки звуци държаха парализирана публиката през по-голямата част от първата вечер на феста. Но това не е била и идеята. Феновете успяха да видят и чуят качествена музика, изпълнена от бъдещите легенди на метъл сцената.

Тенденцията на Каварна Рок Фест да представя млади групи, които не са били преди в България, продължи и през втората фестивална вечер. Снощи първи на сцената гледахме англичаните Sylosis, които забиха стабилно. Въпреки че нямаха голям брой слушатели, младата банда се зарадва на ентусиазма на феновете и обеща да се върне пак.

Веднага след тях мястото си заеха Tiamat, чието добро сценично поведение направи впечатление още през първите минути. Tiamat се постараха да компенсират прогресивния си муден саунд с жизнено присъствие на сцената и непрестанен контакт с публиката, която пък от своя страна отговаряше скандирайки името на бандата. Шведите започнаха сета си с „Fireflower" и завършиха с „Cold Seed". Веднага след нея последва и бис, в който бе изпълнена „The Sleeping Beauty". Тази песен криеше специална изненада за феновете - за изпълнението й, към членовете на Тiamat се присъединиха вокалистът и барабанистът на Moonspell, както и Мат Кор от Korr. Публиката прие изненадата подобаващо и се раздаде напълно. Последва още едно парче и сетът на шведите свърши.

Но само, за да освободят място за португалските блек метъл величия Moonspell. Определено групата се отличи с мрачна енергичност, която струеше от песни като „Vampiria", "Alma Mater" и специално от ...of Dream and Drama (Midnight Ride), на която феновете си счупиха вратовете. Чуха се още „Opium", "Awake!" и завършиха с „Full Moon Madness".

Фернандо Рибейро непрестанно подканяше публиката, буквално не се спираше по сцената, напук на жегата. Moonspell направиха страхотно изпълнение, оставиха публиката в настроение, с което да посрещнат следващата голяма банда - Opeth.

Странно е как голяма и интересна група като Opeth идва чак сега в България. И то на фестивал. Нужно е да се уточни, че Opeth определено не са група за фестивал, а по-скоро би им подхождала атмосферата на клуб. Причина за това е нестандартния им звук, който редува дет метъл  с балади и бавни китарни сола. Бандата представи 8 песни и една на бис. Сред парчетата, които прозвучаха снощи бяха „Face Of Melinda", „The Lotus Eater" като последна бе „Hex Omega", а на бис прозвуча „Deliverence".

Още след първите 30 минути от изпълнението на Opeth стадионът започна видимо да се изпразва, а голяма част от публиката седеше статична по скамейките. Останалите верни фенове пред сцената се радваха на небрежните шеги, които пускаше Микаел Акерфелд. Интересен бе и моментът, в който той накара публиката да куфее без музика. Но това не бе достатъчно да задържи по-голямата част от присъстващите.

Все пак втората фестивална вечер завърши успешно и обогатяващо. Отново свириха млади групи, които са известни с прогресивната си музика и нестандартни стилови съчетания. Феновете най-после успяха да видят любимите си групи на родна почва, а тези, които бяха там просто от любопитство успяха да се докоснат до това, което може би в бъдеще ще измести титани като Metallica от върха на „хранителната верига".