Доброволци от България, Холандия и Канада участваха в разкопките на Ахтопол през през археологически сезон - 2015 година, съобщиха от МК. С финансиране от община Царево и от Министерството на културата археолозите проучваха „Късноантична и средновековна крепост – град Ахтопол“.

Ръководител на екипа беше д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музей при БАН. Основната цел на археолозите беше цялостното проучване на северната порта на крепостта Агатополис.

В резултат на двумесечен труд специалистите разкриха външното лице на северната порта, вътрешността на двете фланкиращи кули, антична сграда от периода на Късната римска империя, некропол от Късното средновековие, както и опожарени сгради от началото на ХХ век.

Най-интересна за проучвателите се оказа каменна сграда, предшестваща укрепяването на града. Това опожарено късноримско жилище показва каква е била съдбата на римския Ахтопол в периода на Великото преселение на народите, когато хуни, готи, вандали и други народи започват да опустошават Източната римска империя, след средата на ІV век.

Не случайно след тези събития Ахтопол е укрепен с мощна крепостна стена. Сред най-интересните находки са глинени лампи, стъклени съдове, флакони за парфюми, луксозни блюда и множеството монети.

При разкопаването на западната кула се установи, че кулата е преправена. Характеристиките на градежа го датират в Късното средновековие. Този бърз ремонт вероятно е отглас от разрушителните нападения срещу Ахтопол от флота на Генуа през 1352г. Доказателство за това са и множеството открити гюлета.

Най-важният резултат постигнат през 2015 година, според археолозите, е стратиграфският анализ, на базата на който с голяма точност се датират строителните периоди на крепостта.

Открита е златна монета на император Юстин І (518-527). Монетата е изключително добре запазена, не е била в обръщение, тъй като все още е с производствения си гланц, което означава, че тя е отлично доказателство за изграждането на крепостта в началото на VІ век.

Многобройните монети на императорите Юстиниан І (527-565) и Маврикий (582-602) са от втория строителен период - третата четвърт на VІ в. Последните ремонти и преправки на фортификационните съоръжения следва да се датират в средата на ХІV - началото на ХV век.