Отвъд мълчанието е смирението (на Дарина), открило нов смисъл в съзерцанието на природата – в пастелно нежното любуване на земята и въздуха, на водата и камъка, сетивност и дух смиряват стихията във величавото спокойствие.
Отвъд мълчанието е тишината (на Андрей), в която напрегнатият философски разговор с времето и традицията, с паметта на рода дири успокоение в хармоничното спокойствие на природата.
Отвъд мълчанието, смирение и тишина, се сливат в особен интимен диалог-откровение с Вечното и Божественото.
“Отвъд мълчанието” е ненатрапваща се равносметка за общия път във времето с другия, за непонятната тайнствена алхимия на заедността и взаимното допълване в красивия живот на изкуството.