Откритието край Созопол (мощите на Св. Йоан Кръстител, бел.р.) е изключителна находка, но тя няма нужда да бъде изследвана.

Това заяви на брифинг в София проф. Николай Овчаров, изтъквайки, че умишлено дълго време е пазил мълчание по този въпрос.

"Откритието е важно за нашата археология, но има по-голяма стойност за нашата духовност", подчерта Овчаров.

Той сравни откритието с едно друго от преди няколко години, което е намерено на Перперикон - ковчеже с остатъци от дървени стърготини, за които по-късно се казва, че са част от кръста на Исус Христос.

"Тогава аз казах, че хората вярват, че това е парче от Светия кръст. Не съм обявявал, че това е част от кръста, на който е бил разпънат Исус", припомни още археологът.

По думите му, тъй като това не е находка, която е от изключителен интерес за археологията и историята, той е предоставил откритието си на църквата "Успение Богородично".

Овчаров припомни, че през Средновековието е имало "индустрия за създаване на реликви", но посочи и че хората имат право да вярват, че откритието от Созопол са мощите на Св. Йоан Кръстител.

Овчаров представи някои от най-интересните находки, откирит на Перперикон това лято.
Той и екипът му са се натъкнали на каменен идол на 6 хил. години и бронзова брадва - махайра, която датира от 15-16 в. пр. Хр.

Сред откритите предмети има и специфичен римски медицински инструмент, подобен на игла, който се използвал за отстраняването на особен вид червеи от човешкото тяло. В миналото такива червеи е имало по нашите географски ширини, но в момента те се срещат предимно в тропическия пояс, съобщи Овчаров.

Той обясни, че е успял да разбере предназначението на открития предмет с помощта на лекари. Посъветвал се е и с евродепутатката Антония Първанова, която също е помогнала за определяне на находката.

Буквално от последните дни на разкопките професор Овчаров и екипът му са се натъкнали на горната част на римска лампа от 3 век, която е с формата на полугола танцьорка с препаска.

Отливката е правена в калъп, посочи Овчаров и допълни, че откритието се датира към период на голям разцвет на Перперикон.
Той оприличи танцьорката на днешните пищни чалга-изпълнителки и допълни на шега, че чалгата не е от вчера.

Археолозите са открили и част от средновековна фина сребърна диадема, както и сребърна монета с образа на цар Иван Александър със сина си Михаил. Проф. Овчаров посочи, че монетата е от около 1343 г., когато цар Иван Александър е превзел Перперикон.

Държавните субсидии за разкопки тази година са закъснели, съобщи Овчаров. Работата на археолозите е започнала на Перперикон на 19 юли на "санитарния минимум", уточни той и допълни, че първоначално са използвани 40 хил. лв. от приходите от посетителска такса.

Наложило се в началото на обекта да работят само 30-40 души заради липсата на средства, но след това броят на археолозите е бил увеличен на 100-110 души. Овчаров посочи в същото време, че за първи път държавата отпуска толкова много пари за разкопки.

Според проф. Овчаров изключително наложително е да се продължи изграждането на посетителски център и да се реализира инфраструктурният проект за Перперикон, за да се превърне в модерен център на туристическата индустрия.

По думите на археолога в момента на Перперикон хаосът е пълен. Стотици сергии са се разположили в близост до атрактивния туристически обект, като до месец те ще бъдат премахнати, обеща Овчаров.

Той изрази съжалението си, че в момента все още не е възможно да се въведе необходимия ред, тъй като парите не стигат, както и опасение, че може да се стигне и до нещастен случай, тъй като разкопките не са достатъчно обезопасени и туристите могат да ходят навсякъде.

Перперикон е със 7 хиляди години история и е вторият по посещения културно-исторически обект след Царевец. Само акрополът е с площ 22 дка и е ограден с дебели до 3 метра крепостни стени.

24 хектара е площта на целия град, посочи проф. Николай Овчаров в отговор на медийни публикации, в които се съобщава, че Перперикон е малко градче и заради усилията на професора се е превърнало в атрактивна туристическа дестинация.
Перперикон е бил огромен център - култов, религиозен и за добив на злато, повтори отново археологът.

43 хил. регистрирани недвижими находки в момента загиват, подчерта още проф. Николай Овчаров. По думите му, трябва закон, който да позволява общините да имат по-голяма роля в консервацията на тези значими обекти.

По действащия закон в момента тези обекти са публична държавна собственост и пряко за тях отговаря Министерството на културата.