Приказки от Зимния дворец

Все пак не всеки ден имаме шанса да наблюдаваме на една сцена четири банди от един от най-големите лейбъли за тежка музика в световен мащаб.

Феновете имаха шанса да чуят няколко големи имена от различни стилове в метъла, но нека караме подред...

Overdawn. Това бе първата изява на голяма сцена на младата русенска шайка.

Както може да се предположи, момчетата бяха много надъхани и свириха с огромно желание своя модерен метъл, силно повлиян от американската метълкор сцена.

Групата все още не може да избяга от многото си влияния, но стискаме палци това скоро да се случи.

The Revenge Project. Лидерите на бургаската тежка сцена както обикновено бяха на ниво и не разочароваха своите почитатели.

Max Pain и компания зарадваха феновете с утвърдени песни като "Anger to dwell", "Sunrise is black" и др.

Фронтменът не спираше да надъхва публиката, като се опитваше всячески да я раздвижи.

30 минути мелодичен дет и българското участие на Nuclear Blast Festival приключи.

Agathodaimon. Сегашният вариант на мелодичната блек готик метъл банда е доста различен от това, което беше групата преди време.

Може би това бе една от причините да бъдат приети доста апатично от публиката. Което пък бе в пълен противовес с непрестанните приказки на вокалиста им колко невероятни са софийските фенове...

Като добавим детинските текстове, дискотечното осветление и неубедителния контакт с публиката, Agathodaimon просто не звучаха достатъчно сериозно.

Benediction. Легендарните британски дет метъли изпълниха заканите си, че на концерт са опустошителни. Още от първите акорди дори и незапознатите разбраха, че ще свири дет метъл от старата школа.

Звукът на бандата беше много old-school настроен... помните ли изкуственото „състаряване" на саунда на първия Bloodbath?

Британците звучаха като много добре смазана машина и искрено се радваха на топлия прием. Вокалистът им не преставаше да се радва колко активни са родните фенове и сподели, че още след първата песен феновете са ги отвяли.

Нещо повече - групата се снима на фона на феновете в залата, а на музикантите наистина не им се слизаше от сцената, защото няколко пъти се връщаха за „one more song".

Edguy. Немците начело с ексцентричния си певец Тобиас Самет демонстрираха защо са една от най-успешните хеви/пауър метъл групи през последните години.

Свириха с много настроение, а Тобиас не пропускаше да се шегува с какво ли не:

„Сега ще изсвирим откъс от парче на една група, която е напълно неизвестна, но смятаме, че е много талантлива". Последваха 30 секунди от "The Trooper" на Iron Maiden. „Казах ви, доста талантливи са, но не изглеждат толкова добре като нас... изключвайки нашия грозен барабанист".

Освен свои песни, Edguy изсвираха и едноименната песен от проекта "Avantasia".

С много чувство за хумор, прецизно изпълнение и брилянтен звук немците направиха шоу в пълния смисъл на думата.

Тобиас изглеждаше много доволен от феновете и обеща, че ще дойдат отново.

Amorphis. Легендарните финландци бяха гвоздеят на вечерта. Групата се представи страхотно, а новото попълнение - вокалистът Томи Йоутсен, не остави и капчица съмнение в своите възможности.

Старият певец на групата Паси Коскинен може да притежава по-добър глас, но като вокалист Томи определено е далеч по-убедителен. 

Преди няколко години бандата изглеждаше и звучеше уморено на сцената, а сега сякаш новият фронтмен е успял да разпали пламъка и бандата е като преродена.

Единственият минус бе, че микрофонът не беше достатъчно усилен и на моменти се губеше сред останалите инструменти, но във втората част на изпълнението им нещата се оправиха.

Финландците представиха перфектен сетлист, който освен нови песни включваше и такива от по-старите им периоди. Дори се върнаха в далечната 1993 г. със „Sign from the north side".

Иначе публиката имаше шанса да се наслади на страхотни парчета като „The smoke", "On reach and poor", "My kantele", "Alone", "The castaway"...

Финалът дойде с емблематичната "Black winter day" от култовия "Tales from the thousand lakes". Блестящ завършек на един чудесен концерт.