Легендарните руски танцьори от ансамбъла за народни танци „Игор Мойсеев" поставиха точка на Дните на руската духовна култура в България с шеметно представление в зала 1 на НДК.

Те вдигнаха на крака българската публика с уникалната си интерпретация на фолклорни мотиви в тон, танц и игра.

Световноизвестната трупа е за втори път в България след като през 2008-ма очарова над 8000 български зрители. Този път "Игор Мойсеев" дойде с нова програма в две части, като първата беше издържана в стила, завещан от велия руски хореограф.

Много пъстрота, веселие и усмивки се изляха от сцената в първия един час от изпълнението на танцьорите.

Фолклорните мотиви от руските, грузинските, калмитски танци, хармонично слети в единния поток на възможностите на класическата музика, представиха многообразието на руската култура. Над 80 млади жени и мъже завладяха публиката с танцовото майсторство, станало пословично в цял свят. Изящност, лекота и ефирност, съчетана с веселите народни фигури на закачливия Иван или подпийналия съсед разчупваха иначе масовите сцени, които запълваха пространството.

С чувството, че сцената на зала 1 не е достатъчна, за да може да се развихрят истински руските танцьори, публиката посрещна гръцкото сиртаки с аплодисменти. Малко преди това сякаш не разбра предишното изпълнение, което под интерпретацията на българската ръченица всъщност пародираше и се закачаше с нашия фолклор. При второто изпълнение обаче залата усети и се трогна от постигнатото майсторство при играта на българско хоро.

Е, не можем да не признаем, че балканските ритми не са в кръвта и душата на руските изпълнители. Изпълнението на ръченицата беше прекалено ефирно и леко, липсваше му онази балканска тежест и сериозност на здравостъпилия върху земята българин.

Майсторството обаче на балетистите от „Игор Мойсеев" не може да бъде отречено, а жеста и поклона да изпълнят „Балканска сюита" от Живко Иванов и композитора Димитър Христов трогна публиката и тя ги изпрати с бурни аплодисменти.

Втората част беше посветена на българската премиера на станалата сензация на Бродуей "Нощ над пустата планина".

С либрето на Гогол по старинна славянска легенда и музика на Мусоргски зрелището съчетава разноцветни образи и ефектни обрати, народни стъпки, акробатичен рок и модерен балет.

Впечатлението, което това изпълнение оставя, определено и противоречи. От една страна, не могат да се отправят никакви забележки към техническото изпълнение и хореографията, от друга страна обаче сякаш превес взима руския кич и стремежът към помпозност, озадачаващите костюми, някои стилни и издържани, други претруфени и дори смешни. На фона на веселието и постоянните усмивки и закачки в първата част от представлението, "Нощ над пустата планина" затъмнява и на моменти драматизира обстановката на сцената - нещо, което е в контраст с нагласата на публиката.

Може би затова и след финалния акорд и последния пирует аплодисментите не бяха толкова бурни и еднозначни. Това, което е сигурно обаче - руснаците умеят да правят шоу, понякога разточително, понякога ефирно, но винаги - празник за окото.

Коя част от това, което предлага ансамбълът „Игор Мойсеев", ще ви хареса повече? Това би могло да се разбере само ако ги видите на живо (следващия път).