Норвежката детска литература предизвиква все по-оживени международни спорове заради готовността на автори и издатели да разглеждат теми като сексуалност, еднополови връзки, самоубийство, домашно насилие и дори кръвосмешение в книги, предназначени за деца и тийнейджъри.

В обширен материал на британския вестник "Гардиън" се посочва, че в Норвегия подобни произведения не само се публикуват, но често получават престижни литературни награди и държавна подкрепа.

Сред най-обсъжданите примери е книгата "Как се прави бебе?" на шведско-норвежката авторка Анна Фиске. Изданието съдържа илюстрации и обяснения за полов акт, ин витро оплождане, осеменяване и осиновяване. Книгата е предизвикала остри реакции в чужбина, включително смъртни заплахи срещу авторката, обвинения в порнография и забрани в училищни библиотеки в САЩ.

Фиске заявява пред изданието, че не смята творчеството си за провокативно и просто описва живота такъв, какъвто е. Авторката разказва, че е била критикувана дори от руски майки, свързали се с нея по интернет, заради твърде натуралистичните изображения на жени по време на раждане.

Материалът отбелязва, че норвежките автори често поставят под съмнение традиционните представи за това кои теми са подходящи за деца. Писателят и илюстратор Свейн Нюхус защитава позицията, че на децата може да се говори за всичко, стига това да става по подходящ начин. Заедно със съпругата си той е създал книги за домашно насилие и кръвосмешение. Според него единственото табу е отнемането на надеждата на детето.

На тазгодишния литературен фестивал в Лилехамер са представени книги, посветени на тормоза, половата идентичност, ЛГБТ литературата, климатичните проблеми, психичното здраве и бежанците. Сред произведенията са истории за момичета, които се влюбват в момичета, както и за семейства, преживели мъртво раждане.

Според авторите и организаторите на фестивала децата трябва да бъдат третирани като самостоятелни личности, способни да разбират сложни житейски въпроси. Критиците обаче виждат в подобен подход заличаване на границите между света на възрастните и този на децата.

"Гардиън" посочва, че зад тази тенденция стоят и особеностите на норвежката система за книгоиздаване. Държавата изкупува големи тиражи от новоиздадени книги за националните библиотеки и предоставя значителни грантове на авторите. Това позволява публикуването на по-експериментални и спорни произведения, без те да зависят изцяло от пазарния успех.

Особено спорно звучи позицията на Анна Фиске, че няма тема, която да е прекалено тежка за децата. Според нея въпросът не е какво се разказва, а как се разказва. В своя книга за смъртта тя включва и темата за самоубийството, като обяснява, че е потърсила помощ от детски психиатър, за да представи темата по начин, който да не травмира младите читатели. Целта ѝ била да убеди децата, че когато родител посегне на живота си, вината никога не е на детето.

Материалът на "Гардиън" показва колко различно могат да бъдат възприемани границите на допустимото в детската литература. Докато в Норвегия подобни книги се насърчават като инструмент за открит разговор по трудни теми, в други държави те предизвикват обвинения в морална разруха, цензура и ожесточени обществени конфликти.