Храмът в Четиньова могила и разположената наблизо тракийска владетелска резиденция под връх Кози грамади са построени от одриския цар Аматок II (359-351 пр. Хр.).

По този начин днес в Националния исторически музей специалисти и траколози разкриха тайната на най-големия подземен храм на траките в Югоизточна Европа в Старосел.
Досега се смяташе, че центърът в средногорското село е бил изграден от цар Ситалк (445- 424 г. пр. Хр.)

Екип на НИМ под ръководството на д-р Иван Христов е изследвал взетите през 2009 година проби, за да стигне до това заключение.

Пробите са взети от ритуалната клада, върху която са поставени каменни дарове на богинята Хестия, уточни Христов.

Той добави, че споменатите обекти, както и други паметници в землището на Старосел, гр. Стрелча и с. Кръстевич, са съществували и при цар Терес II.

По думите му през IV в. пр. Хр.в южните клонове на Същинската средна гора е бил обособен значим политически център на траките. За съжаление при похода на Филип II Македонски през 342-341 г. пр. Хр. този център е бил унищожен.

Археолозите от НИМ обаче са успели да възстановят т. нар. Свещен път до храмовете в Старосел.

Пред news.bg д-р Христов обясни, че днес този път започва от язовир Пясъчник, преминава се през т. нар. Рошава могила, долината на Маньов дол и достига до Четиньова могила. Той уточни, че възстановената отсечка е дълга около 15 километра.

Правим възстановяването въз основа на това, че там са се намирали големите храмове. И ще ви открия една тайна, изтъкна Петров, като обясни - тези храмове, като ги наложим на картата, много точно маркират съзвездието Голяма мечка.

На пресконференцията бяха представени и различни находки, намерени при разкопките в района на комплекса, сред които родовият герб на династията на цар Аматок - двойна брадва или лабрис. Той е открит върху няколко предмета в района на Старосел и върху десетки монети.

Пред news.bg Христов посочи, че се надява при последващите проучвания да бъдат намерени още много интересни находки. Имам информация за скрити гробове със сребърни накити, за още непроучени скални светилища.

По думите му билото на цялата планина е отрупано с могили. На въпрос дали не се притеснява, че районът може да стане обект на иманярски набези, експертът заяви, че за съжаление през последните години те са факт.

Винаги обаче съм подчертавал, че полагаме много усилия за съвместна работа със служилите на МВР. Въпреки това Христов отбеляза, че нанесените до момента поражения от подобни вандалщини са огромни.

Това, което направи Георги Китов, това което направи нашият екип, беше изключително важно, за да се спаси, това, което е останало, каза още той.

В пресконференцията взе участие и известния наш траколог професор Валерия Фол от Центъра по тракология.

Тя определи градежа на един подобен подмогилен храм като градеж на космоса. По думите й той е изключително важен, защото разкрива умения да се строи купол под земя.

С тези находки се осветлява периодът на глобализация на тогавашния свят, каза още Фол. Имаме един модел на представите на тракийската аристокрация за космоса, обясни тя.

Според Тодор Чобанов, зам.-министър на културата, МК ще окаже пълно съдействие на експертите в тяхната бъдеща работа по проекта. Той добави, че районът трябва да бъде превърнат в една от най-предпочитаните от туристите културни дестинации.

Към тази идея се присъедини и д-р Христов, който обясни, че вече е създадена програма, според която районът на Старосел да не се разглежда „на парче". Идеята е туристите да могат да посетят последователно най-различни обекти в рамките на една организирана обиколка.

Стана още ясно, че предстои издаването на нова книга на д-р Иван Христов, в която подробно ще бъде разказана историята на Храма на безсмъртните тракийски царе в Четиньова могила, както и филм за комплекса.