Интервю с известната на германската публика оперна режисьорка от български произход Вера Немирова публикува Frankfurter Rundschau.

Интервюто, озаглавено „За мен са важни островите на надеждата" е посветено на нейната последна постановка  „Танхойзер"- от Рихард Вагнер на сцената на операта във Франкфурт.

В интервюто тя споделя, че за нея образът на Танхойзер е много близък до Боб Дилън, въпреки че основното за вагнеровия герой е неговата разкъсаност и усещане за липсата на място в света.

В края на обширното интервю от Frankfurter Rundschau цитират Die Zeit, и по-специално коментара му, че „идвайки от Изтока, Вера Немирова „има усещане за жестокостта на живота".

Затова ли, когато поставяхте в Дрезден „Отело", вместо от небето да валят червени рози, валят носни кърпички, пита журналистът Щефан Шикхаус.

„Идваща от Изтока, жестокостта на живота, какво означава това?", пита Немирова и обяснява, че е израснала в две системи, имала е възможността да опознае политическата система и в България, и в ГДР.

По отношение на режисьорското си решение да замени червените рози с носни кърпички Немирова обяснява, че само равновесието между грозотата и красотата, между трагедията и щастието оформя живота и че тя, при поставянето на оперите, винаги търси отразяването на живота.

Заради радости жадувам за страдание," цитира героя Танхойзер Немирова, която миналата година взе поощрителната награда на Берлинската академия на изкуствата.