Световноизвестният френски писател от белгийски произход Франсоа Вейерганс бе избран за един от 40-те пожизнени членове на Френската академия.
Той ще заеме кресло № 32, известно като креслото „Морис Реймс", освободено след смъртта на бащата на Новия роман Ален Роб-Грийе на 18 февруари миналата година.
Вейреганс е носител на множество литературни награди, сред които Гонкур през 2005 за романа „Три дни при майка ми".
Произведенията му са част от новата издателска програма на издателство „Парадокс", публикувало за пръв път на български език автори като Уилям Бъроуз, Чарлс Буковски, Хенри Милър.
„Парадокс" издава и произведенията на друг член на Френската академия - Жан Д'Ормесон. Франсоа Вейерганс е приятел на феста „София: Поетики" и беше патрон на първото му издание през 2008 г.
В момента се уточнява гостуването му в България по повод предстоящите премиери на книгите му у нас.
USD
CHF
EUR
GBP
zanshin
на 28.03.2009 в 13:00:37 #1поне да е наяснбо човечецът колко лайна (О, пардон - хора) се запознават с лайното му (О, пардон - писаното творение) посредством така добре наложения принцип че изписаното притежава по - сериозна тежест... в смисъл че чрез писанието се е запазило нещо даващо някакъв стремеж към настоящето... за анализаторите това си е момента за атака!!! изчакваш само за да ПОДчЕРТАЕш
)) / 
(( и започваш да се самоокачествяваш ...
Иска ти се да бъдеш писател ама не чак толкоз... Щоту изразиш ли че си писател съответно част от онези наясно какво си изразил започват да дерзаят поради каква причина не си писател постоянно... ама пък първата страна изразява че желае да бъде писател единственно и само за да може да преработва храна... пък ефекта нека е вени, види,вици... какво им е виновен човека че го правят известен??? ама нали за да докажем че не сме светци е нужно да изразяваме другите а не себе си,,, понеже светците са на свято място... да ама дори и светците говорят с нашия език ама си изразяват предимно търпението за да могат да си осигурят "запас от неупотребени чувства"...
иска ти се да си шпионин, разузнавач... етц... ама не чак толкоз... щото ако толкоз си дерзал за еди какво си щеше да си примерно робота на изгряващото слънце!!!
надбягваме се, съревноваваме се, борим се със себе си за да изразим че вселената е във всеки един от нас... и по някакъв начин точно тази вселена е вселената на римската империя (с малка буква задължително) чийто разпад е произлязал от саморазграждането (от вътре)... Къде е мона лиза че и близа???...