Времето се върна - Кнопфлер и Brothers in Arms на сцената в София

През това време можеха да наблюдават как зала 1 на НДК се пълни, пълни, за да се „пропука по шевовете", както се казва - една от най-пълните зали, които сме виждали.

Концертният хъс на феновете на Марк и Dire Straits се повиши още на влизане в НДК - при вида на десетките търсещи повече билети.

За концерта - Марк бе перфектен... и до болка познат - небрежен меланхоличен глас и брилянтна китара.

Песни от последните му проекти - кънтри звучене, в което обаче всички припознаваха стила на Dire Straits от 80-те, както и няколко класики на Марк и култовите Straits.
Перфектен звук, сцена и визия и добра група, която Марк бе довел със себе си.

Това е телеграфният репортаж за концерта.

Емоцията обаче трудно може да се предаде. Човек трябваше да бъде тези почти два часа в залата, за да не си задава никога повече досадния въпрос - защо все пенсионирани звезди идват у нас...

Такова нещо няма - на сцената в зала 1 видяхме една мегазвезда на световния рок и чухме някои от най-великите парчета, изпълнени от своя създател.

Както се казва, Марк свиреше като за последно - основен белег на големия професионализъм - публиката да мисли винаги това.

Китарите му звучаха превъзходно (той смени няколко), а солото от "Sultan of swing" спокойно може да влезе във всяка една антология на великите китарни изпълнения.

Той бе обещал някои от големите хитове от времето на Dire Straits и затова средата на концерта бе ознаменувана с Romeo & Juliet и Sultans of Swing.

Краят на шоуто също бе почти предизвестен.

След задължителния ритуал по напускане на сцената, последван от 5-6 минутен рев на публиката, Марк и групата се появиха отново, за да прозвучат първите акорди на Brothers in Arms.

Без коментар - много от хората в зала 1 бяха дошли дори и само заради този миг.

И разбира се, посрещнаха възторжено и лудо So Far Away - защото това бе тяхната вечер, техният концерт и годините, делящи ги от времето на Dire Straits нямаха никакво значение.