Мнозина коментираха, че последният ден от Каварна Рок Фест 2011 не си заслужава и че за разлика от предните 2 дни, този път няма какво да се види, нищо интересно няма да се случи. Наистина публиката беше в намален състав или седеше предубедено по скамейките.

Групите обаче се постараха да докажат точно обратното. Първи от тях бях Suicidal Angels, които искрено се забавляваха и куфяха заедно с феновете. Гърците притежаваха качества и поведение, които караха почитателите да се нахъсват още повече в куфеенето. Фронтменът непрестанно надъхваше феновете за мош пит. Всичко от това бе прилично изпълнено, въпреки жестоката жега.

Така жадуваният траш бе сменен от меланхоличен готик в лицето на Lake of Tears. Определено една атмосфера на мрак, гробища и депресия би подхождала повече на тази група, отколкото слънчевия приветлив, изпълнен с усмихнати лица, стадион в Каварна. Все пак шведите запазиха хладнокръвие и се държаха подобаващо като сипеха мрак и тъга чрез изпълнения от последния им албум "Illwill". Готик метълите свириха малко повече от час, след което напуснаха сцената, за да освободят място на дългоочакваните хедлайнери Arch Enemy.

Анджела и компания заеха местата си без много мотане в малко след 21 часа под звуците на интрото „Khaos Overture". Последва вихрушка от мелодичен дет метъл, чрез който Каварна за първи път тази година видя масово куфеене. Вокалистката повдигаше настроението с невероятно сценично поведение. Всички членове на бандата не се спираха нито за момент, а Анджела показа, че има страхотна връзка с публиката, което ни накара да се замислим, защо гледаме Arch Enemy чак сега в България.

Прозвучаха „Ravenous", хитовата „My Apocalypse", а няколко минути по-късно последва и дръм соло от страна на Даниел Ерландсон. По-късно и останалите членове на бандата в лицето на Кристофър и Майкъл Амот  се разписаха със сола.

За разлика от повечето концерти, на които солата са повод за почивка, бира и някоя друга цигара, този път феновете не спираха да куфеят и да се забавляват. След близо час групата слезе от сцената като не остави публиката да чака дълго и почти веднага се върна за бис, на който бяха изпълнени „Snowbound", „We Will Rise" и „Nemesis". Анджела без да се суети много на сцената благодари на публиката за подкрепата и пожела приятна вечер.

Така завърши последният ден от фестивала. Определено тази година публиката бе в намален състав (около 3000 души) и през трите вечери, но това не попречи на присъстващи да се забавляват и да чуят главно групи, които преди не са идвали в страната ни. Дано Loud Concerts превърнат това в традиция и догодина поканят също толкова разнообразни банди, които преди не сме гледали.