Изминалата 2024 г. е била най-топлата регистрирана досега. Това се посочва в доклада на Световната метеорологична организация (СМО). Докладът анализира ключови климатични индикатори и документира невиждани досега промени в глобален аспект.
Докладът "Състояние на климата 2024" се основава на международно признати климатични набори от данни, включително тези на NASA, NOAA, UK Met Office и Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози (ECMWF). Използвани са сателитни наблюдения, наземни станции и климатични модели, които позволяват детайлно проследяване на глобалните тенденции.
Годишният доклад на СМО е представен в интерактивен формат чрез ArcGIS StoryMaps, използвайки Есри Географски информационни системи (ГИС).
Данните сочат, че през 2024 г. глобална средна температура е била с 1.55°C (±0.13°C) над прединдустриалното ниво (1850-1900 г.). Според Световната метеорологична организация това е доказателство, че климатичните промени се ускоряват и водят до все по-сериозни последствия за екосистемите, икономиката и живота на хората по света.

Източник: Есри България
Продължават да нарастват емисиите на парникови газове. Концентрацията им достига най-високите нива в историята на измерванията: Въглероден диоксид (CO₂): 420.0 ppm (151% от прединдустриалните нива); Метан (CH₄): 1923 ppb (266% от прединдустриалните нива); Азотен оксид (N₂O): 335.8 ppb (124% от прединдустриалните нива). СМО подчертава, че тези газове са основните двигатели на глобалното затопляне.
В докладът на СМО се отбелязва, че близо 90% от допълнителната топлина, натрупана в климатичната система, се абсорбира от океаните, което води до постоянен ръст на температурата на морската вода. През 2024 г. тя достигна нови рекордни нива, като затоплянето е необратим процес в рамките на следващите столетия. Повишаването на температурата на океаните води до масово избелване на корали и допринася за по-интензивни урагани и циклони в крайбрежните региони.
Ледниците продължават да се топят с ускорени темпове. Арктическият морски лед достигна седмата най-ниска минимална площ, а антарктическият морски лед достигна втората най-ниска минимална площ. Това допринася за повишаване на морското равнище, което достигна рекордно високо ниво, като скоростта на покачване се е удвоила: от 2,1 мм/година (1993-2002 г.) до 4,7 мм/година (2015-2024 г.). Световната метеорологична организация подчертава, че , дори няколко милиметра годишно увеличават риска от крайбрежни наводнения и ерозия, застрашавайки мегаполиси като Ню Йорк, Лондон, Мумбай и Токио.

Източник: Есри България
Топенето на ледниците не само повишава морското равнище, но също така възпрепятства водоснабдяването на стотици милиони хора, които разчитат на планинските ледници за прясна вода.
Също така 2024 г. бе белязана от множество екстремни метеорологични събития, като рекордните горещи вълни в Европа, Северна Америка и Азия, които доведоха до хиляди жертви и значителни икономически загуби.
Сериозни наводнения в Южна Америка и Африка засягат милиони души. Продължителни суши предизвикват криза с продоволствената сигурност в няколко региона, особено в Африка и Близкия изток.