Първият паметник на български хан, управлявал Волжка България през 11 век, бе открит в руската република Татарстан, информира "Дойче веле".

Това стана в рамките на тридневни тържества, с които бе чествана 1000-годишнината от основаването на град Елабуга.

Тържествата откри президентът на Татарстан Минтимер Шаймиев. Сред най-впечатляващите инициативи бе театрализирания средновековен фестивал "Древните булгари" на територията на историко-архитектурния резерват "Елабужко селище".

Названието "булгари" е приетото в Русия за българите от Волжко-Камска България. Селището и запазената Бяла кула в него са символи на Елабуга и бяха напълно реконструиран за юбилея.

За българския фестивал бяха поканени военно-исторически клубове от Казан, Екатеринбург, Ижевск, Йошкар-Ола. Древните български воини водеха единоборства и участваха в отблъскването на масирано нападение на отряд на монголския хан.

Бе открит и паметник на основателя на града, владетел на Волжка България, управлявал от 1006 до 1025 година.

Впрочем тогава волжките владетели не са ханове, а вече емири, тъй като през 922 година приемат исляма, водени от политически и стопански подбуди. Владетелят, основател на града, се нарича Ибрахим Първи бен Мухамад.

Тридневните тържества в Елабуга целяха да покажат взаимното влияние на етноси и религии, установилите се добри традиции в тази насока в републиката. Заедно със старобългарски обекти бяха реставрирани и църкви, независимо че християнството се свързва със завоюването на тези земи.

За толерантност говори и експозицията в новооткрития музей на града. Сбирката в Елабуга е изключително богата и в нея преобладават старобългарските предмети на бита, труда, украшения, оръжия. Заедно с историческите обекти за юбилея бе открит и най-големият стопански обект - 100 милиона долара са вложени в Специална икономическа зона, от която се очаква да тласне града към просперитет.

Доказателствата за 1000-годишнината на Елабуга историците откриха през последните 15 години със започналите мащабни археологически проучвания. Методиката за датирането е разработена от известния историк Фаяз Хузин. Така преди две години бе отбелязана и 1000-годишнината на град Казан, основан също от българските ханове.

Любопитно е, че в съветските времена забраниха предложение за честване на далеч по-скромен юбилей на Казан. Въпросът за културно-историческата идентичност на татарите възникна с особена острота след съветския разпад. Отпаднаха ред догми и забрани, свързани с тяхната история и религия и наложени от доминиращата руска нация.

Започнаха системни археологически проучвания на обекти от Волжка България като столиците Булгар, Биляр, Казан. Татарските историци днес приемат теорията, че са наследници на волжките булгари, доминираща съставка от исторически създалия се етно-коктейл в тези кръстовищни земи.

През последните години главните исторически и религиозни средища станаха обект на засилен туризъм и поклонничество Връщането в българската история демонстрира, че в едно държавно-племенно образувание могат да се развиват успешно различни световни религии.