Още от Студената война американските и руските лидери се опасяват от перспективата за ядрена война. Дори ограничен обмен на ядрени удари между тези две държави може да доведе до катастрофални разрушения, както в околната среда, така и в обществото, пише американското научнопопулярно списание Discover Magazine.

Но какво може да бъде вероятното въздействие на евентуална ядрена зима върху глобалното производство на храни? Двама изследователи от Университета на Пенсилвания наскоро откриха, че малки части от човечеството все пак могат да оцелеят след ядрен апокалипсис, отчасти благодарение на някои ядливи растения и насекоми, които живеят в тропиците.

Проучването от 2021 г., ръководено от технолога Даниел Уинстед и професора по горско стопанство Майкъл Джейкъбсън, е част от по-голям изследователски проект на Университета на Пенсилвания, фокусиран върху устойчивостта на хранителните доставки по време на извънредна ситуация. Резултатите от това проучване бяха публикувани в началото на февруари в списанието Ambio на Шведската кралска академия на науките и станаха особено актуални, след като Русия започна своята военна офанзива в Украйна, която предизвика нова вълна от страх от ядрен конфликт.

"Нямах представа, че нашето изследване ще бъде толкова уместно при настоящите обстоятелства," каза главният автор, Уинстед. "Такова съвпадение наистина е странно."

Намаляване на количеството слънчева светлина и понижаване на температурите

От всички възможни катастрофи, които драстично намаляват слънчевата светлина, включително вулканични изригвания, удари на метеорити и раждането на свръхнови звезди, ядрената война е както най-вероятната, така и най-предотвратимата, се казва в проучването.

Мащабният ядрен обмен - около 4400 оръжия - между Русия и Съединените щати (които представляват повече от 90% от ядрените оръжия в света) ще изхвърли повече от 165 милиона тона сажди в горните слоеве на атмосферата. Както е отбелязано в изследването, теглото на това количество сажди е около 11 пъти теглото на трите пирамиди в Гиза.

В резултат на тази размяна на ядрени удари, количеството слънчева светлина ще намалее до по-малко от 40% на екватора и под 5% на полюсите от нормата. Умерените региони по света ще се сблъскат с минусови температури и рязък спад на валежите. И вероятно ще са необходими поне 15 години, за да се върнат напълно към нормалния за тях климат.

Вечната замръзналост ще покрие по-голямата част от териториите на Северна Америка, Европа и Азия. А в тропическите дъждовни гори като басейните на Конго или Амазонка валежите могат да спаднат с до 90% и да останат на това ниво няколко години след ядрена катастрофа.

Саждите, изпуснати в атмосферата в резултат на мащабна ядрена война, ще причинят глобален провал на реколтата за поне четири или пет години. Но в тропиците близо до екватора по-малко екстремните температурни колебания биха могли да позволят селскостопанското производство да изхрани оцелелите, както непосредствено след ядрена война, така и в годините, които ще минат, преди слънцето да грее отново с пълна сила.

Диворастящи ядливи растения

Учените се опитаха да разберат дали е възможно да се отглежда нещо в такива условия и кои растения ще могат да растат добре след ядрена война.

За да направят това, изследователите отбелязват центрове за концентрация на хора в близост до залесени тропически региони и разглеждат както сухи, така и влажни тропически гори. След това те разгледаха списък от 247 диви ядливи растения и насекоми и избраха 33 вида, които потенциално биха могли да бъдат отглеждани и ядени след ядрена война.

Учените разделят дивите ядливи растения в седем категории: плодове, листни зеленчуци, семена и ядки, кореноплодни зеленчуци, подправки, източници на захар и протеинови храни. Сред критериите, върху които се фокусираха изследователите, бяха изобилието от тези растения и лекотата на обработка, способността им да осигуряват енергия, съдържанието на основни витамини и минерали, способността им да не се развалят, когато се съхраняват дълго време без охлаждане и наличността им през по-голямата част от годината. Като идентифицираха тези 33 растителни вида, учените взеха предвид и тяхната устойчивост на суша, липса на слънчева светлина и ниски температури.

Според Уинстед местните жители са познавали добре много от тези растения и насекоми и са включили някои от тях в ежедневната си диета. Сред видовете с най-голям потенциал за широкомащабно отглеждане, учените са идентифицирали палмови бръмбари, ларвите на тези бръмбари, които са богати на мазнини и протеини. Те могат да бъдат препечени и смлени на прах, за да се добавят към хляб и супа и т.н.

"Количеството калории в тези богати на протеини и мазнини ларви е огромно," каза Уинстед. "Можете напълно да задоволите калорийните нужди на човек с 30 или 40 кутии с тези палмови бръмбари и всичко, което трябва да правите, е просто постоянно да ги събирате."

Обещаващо диво ядливо растение е и слонският ямс, нишестен кореноплод, който може да се яде по време на глад. След това идват корените от маниока, който е обявен за петата най-важна култура в света въз основа на съдържанието на калории и добив. Гъбата кладница е добър източник на протеини, минерали, витамини и антиоксиданти. Освен това учените посочиха и плодът сафа - мазен плод, наречен "африканска слива", както и няколко вида диворастящ спанак и зеленчука амарант. Проучването казва, че зеленчукът амарант е един от най-популярните зеленчуци в Африка и Азия.

Във втората категория учените включиха онези диви ядливи растения, които хората могат да съберат веднага след ядрена война, преди да започнат да отглеждат други култури. Те включват палмови и тамариндови плодове, семена от дило и акация, червеи мопане, баобаби, ямс и енсет, един от най-големите зеленчуци в света, известен още като "фалшивия банан".

"Всъщност това е бананово дърво, само че трябва да ядете самото дърво, а не банана", обясни Уинстед и добави, че растението е помогнало за спасяването на много животи по време на глада в Етиопия.

Според него баобабите също са изключително полезни. Те могат да задържат много вода, която остава годна за много дълго време, а плодовете им са много хранителни и се съхраняват добре. Освен това човек може да яде листата и корените им.

Уинстед признава, че самият той не е опитал повечето храни, които е изброил. Но, както казва той, би искал да ги опита.

По-мащабна картина

Като цяло, чрез своите изследвания Уинстед се надява да повиши осведомеността на хората за дивите ядливи растения (освен да демонстрира колко ужасна е ядрената война), за да можем да ги използваме отговорно, както сега, така и в случай на възможна катастрофа в бъдеще.

"Биоразнообразието не е просто красиво", обясни Уинстед. "То може да бъде използвано добре и има хиляди ядливи растения, които хората по света ядат. Сега е изключително важно да защитим районите, в които растат, за да не загубим съществуващо биоразнообразие."

Въпреки изобилието от ядливи растителни видове, каза Уинстед, повечето хора се ограничават само до 12 култури. Той предполага, че това "озападняване" на глобалната диета може също да доведе до загуба на традиционни знания за ползите и хранителната стойност на дивите растения. Става дума за знанията, които жените, които традиционно са събирали тези растения и приготвяли храна от тях, са предавали от поколение на поколение.

Друг проблем е опазването на биологичното разнообразие. Изсичането на горите застраши някои видове див спанак и ямс.

Според Уинстед предприемането на действия сега, за да се гарантира устойчивост на храните, е най-добрият начин да се подготвим за възможни бедствия и катастрофи в бъдеще. Дали можем да постигнем това, преди да се появи ядрената гъба на хоризонта, разбира се, всеки може сам да гадае.

"Имаме безброй възможности да поправим нещата", каза Уинстед. "Имаме достатъчно земя. Ако хората започнат да си сътрудничат, вместо да се опитват да натрупат колкото се може повече ресурси за себе си, това ще бъде повече от достатъчно. За това е необходимо колкото е възможно повече хора да започнат да се ръководят от най-добри намерения."