Впечатляваща находка хвърля светлина върху мистерията около древния Денисов човек, пише Guardian.
Откритието - човешка челюст, която е открита в пещера на плато в Тибет. Чрез извличане на протеини от заден зъб на челюстта учените разкриват нови детайли около произхода и живота на мистериозния древен вид, наречен Денисов човек.
Оказва се, че фосилът на челюстта е на 160 000 години. Самата челюст е била мощна и с необичайно големи зъби. Спрямо това учените предполагат, че Денисовият човек може да прилича на най-примитивния неандерталец.
Откритието също така показва, че този мистериозен вид е живял на изключително голяма надморска височина. Възможно е чрез кръстосване видът да е предал на генната си адаптивност за този начин на живот на днешните шерпи, които обитават региона и също живеят на високо.
Директорът на отдела за човешка еволюция в Института Макс Планк за еволюционна антропология в Лайпциг и автор на откритието Жан-Жак Ублин описва находката като грандиозна.
"До днес никой не си беше представял, че античните хора са могли да живеят в такава среда", споделя експертът.
Датирането на челюстта предполага, че когато Денисовият човек е обитавал това плато, е напълно възможно температурите да са били дори по-сурови - до -30 градуса.
"Тогавашният времеви период е бил по-студен от този в момента, което ме ... разтърси", възкликва Ублин.
Преди тази находка единствените познати на човечеството фосили от Денисов човек бяха намерени в пещера в Сибир. Тогава бяха открити само фрагмент от пръст на вида от женски пол, няколко зъба и парченца кост.
Тогава учените успяха да извлекат ДНК от вътрешността на костта и започнаха да я сравняват с други древни ДНК на познати човешки видове. Това доведе до откритието, че видът някога е бил широко разпространен в Европа и Азия.
Последната вкаменелост (челюстта) изиграва решаваща роля - тя представя връзката между сибирските екземпляри и другите фосили, намерени в Китай, от които учените преди това не са успявали да извлекат ДНК. Фосилите обаче показват забележителна анатомична прилика с тибетския образец.
Всъщност вкаменелостта е била открита през 80-те години на миналия век от монах в пещерата Baishiya Karst на тибетското плато в китайската провинция Гансу. Монахът предал находката на живия Буда, който го предава на учени за анализ.
Учените не успели да получат ДНК от пробата. Те обаче успели да извлекат протеини от единия зъб, на база на което определят, че фосилът определено е на Денисовия клон от еволюционното дърво.
Откритието показва, че Денисовият човек е могъл да се приспособи към високите и ниско кислородни среди много преди това да направят съвременните хора преди около 40 000 години.
Челюстта прави възможна хипотезата, че днешните шерпи и някои тибетски популации са носители на гена на Денисовия човек, който позволява на вида да се справи с недостатъчното снабдяване с кислород. Вероятно този ген е придобит при кръстосването им с неандерталци и съвременните хора. "Това е озадачаващо, защото сибирската пещера не е на голяма надморска височина", казва Ублин.
Методът за извличане на протеини изглежда като доста обещаваща техника за определянето на древните видове, казват още учените. Това е така, защото протеините имат тенденцията да се запазват много по-добре от ДНК.
USD
CHF
EUR
GBP
