Да се промени съотношението на преките плащания на площ. За това настояха производителите на плодове и зеленчуци на пресконференция за състоянието, проблемите и бъдещето на бранша.
Организаторите от Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) и Съюз на градинарите в България припомниха, че сега се обсъжда общата селскостопанска политика на ЕС за след 2013 година, а секторите „Зеленчукопроизводство" и „Плодопроизводство" са най-ощетените по линия на субсидиите.

Те изнесоха също тревожни данни, че на българския пазар почти няма родна продукция, а повечето е внос.

От бранша предлагат, ако директните плащания останат, да бъдат еднакви като дял от разходите или себестойността на продукцията като тези за зърнопроизводителите.

Друго тяхно искане е в България да има инвестиционна политика, насочена към зеленчукопроизводството и плодопроизводството. Нужни са инвестиции за изграждане на трайни насаждения, напоителни системи, нови оранжерии и ремонтиране на старите, подчертаха още от бранша.

Според проф. Славова от Институт по аграрна икономика в момента 43 % от доматите на пазара са вносни, както и 52 % от пипера и 70 % от лука.
По мнението на браншовиците обаче картината е още по-тревожна - на вътрешния пазар български домати няма, а всичко е внос, български краставици има много малко, рядко се срещат български ябълки.

Те алармираха още, че вносните домати са предимно гръцки и турски, ябълките се внасят предимно от Македония. За страни, които са извън ЕС, никой не може да гарантира за качеството на продукцията им.
Българските зеленчукопроизводители никога не слагат транспортни консерванти, изтъкнаха още от сектора и настояха за засилване на контрола за безопасност на храните.

Браншовиците са особено обезпокоени от нелегалния внос. По техни изчисления държавата губи около 80 милиона лева от ДДС и данък печалба заради нелегалния внос на плодове и зеленчуци.
У нас има неправилна организация на пазара с пресни плодове и зеленчуци, категорични са от бранша.
Според тях не се спазва и Закона за стоковите борси и тържищата, където е написано, че търговия на едро не може да се извършва извън лицензирано тържище, но на практика не е така.
На тържището е проблем да продаваш, защото може да се появи данъчен или да ти направят друга проверка. По-лесно е на пътя и така се продава, оплакаха се производители. Според тях ако комисията по стоковите борси и тържища тръгне да прави пререгистрация на тържищата, много от лицензираните ще отпаднат.

Браншовиците предлагат промени в Закона за стоковите борси и тържищата и засилване на контрола.
Според представителите на бранша в България почти нищо не е свършено от 2006 година насам за хармонизиране на законодателството в двата сектора и посочиха действащи наредби, които са 2007 година.
Като особено затруднение бе изтъкната липсата на собствен капитал и кредитен ресурс, както и липса на работна сила. Те са задължени да осигуряват на наетите работа за 9 месеца, а заради сезонността на работата при зеленчукоприозводство и плодопроизводството работата може да е за 6 месеца и да се наложи останалите 3 месеца да плащат на работниците, без да се нуждаят от труда им. „
Друг техен проблем е охраната на насажденията. 15-20 % от разходите на някои стопанства отивали за охрана на насажденията. Според представителите на бранша този проблем би трябвало да се реши съвместно с общините и горските пазачи.
През последните години двата сектора са оставени на автопилот и това е резултат на политиката през последните 20 години, категорични са представителите на бранша.