Кризата с коронавируса показа по категоричен начин, че наличието на учени с висок експертен потенциал е част от националния суверенитет на държавата. Политиците трябва да осъзнаят по-нататъшните устойчиви финансови средства за учените.

Това заяви директорът на Българска академия на науките (БАН) акад. Юлиан Ревалски на тържественото събрание по повод 151 години от създаването на Академията.

Той поздрави учените с празника на Академията и припомни историческото основаване на научната институция. Въпреки огромните трудности БАН продъжава да бъде водещата научна институция в страната, изтъкна академик Ревалски.

Учените от БАН изключително активно се включиха в помощ на държавата в борбтата срещу коронавируса. БАН вече осми месец работи без почивка, седем дни в седмицата. Редица учени подпомагат държавата срещу разпространението на коронавируса с редица изследвания, защитни средства, изучаване генезиса на вируса и с активна разяснителна кампания.

В различни институти на БАН имало разработки за получаване на нови материали, с които подпомогнали разработването на защитните маски, напомни академик Ревалски. Учените от БАН разработиха и създадоха робот за дезинфекция. По време на извънредното положение била организирана и онлайн кампания на научната организация.

През последната година авторитетът на БАН се втвърди и вдигна на по-високо ниво, похвали се шефът на Академията с това, че научната институция била припозната от държавата като водеща институция.

Всички в БАН ще работят неуморно занапред за издигане авторитета на Академията, както и за устойчивото и развитие в полза на цялото общество. Да пребъде БАН, да живее България и да ни е честит празникът, завърши академик Юлиан Ревалски. 

На тържеството присъства вицепрезидентът Илияна Йотова, която заяви: "Науката, а не асфалтът е в основата на развитието на всеки един народ и на една нация".

БАН с дългата си история, с научните си постижения, но и онази институция, която ни крепи като народ вече над век и половина. Несъществува въпросът трябва ли ни БАН, а отговорът е еднозначен - искаме ли бъдеще, трябва да инвестираме в развитието на научния потенциал на нацията, настоя Йотова.

Според нея истински държавник е този, който показва грижа за развитието на науката. Този, който в политиката се допитва до експертизата на учените и не живее с идеята, че знае всичко и може да се реши всеки проблем, който прави така българският учен да е горд, че е отдал себе си на науката, а не стои някъде назад в социалната стълбица, подчерта вицепрезидентът.

За наука и образование държавата не трябва да пести средства, в противен случай означава, че пести от развитието и от бъдещето ни, каза Йотова. БАН не е закостеняла институция, а разиващ се образователен и научен център, посочи тя и избори постиженията на Академията в различните научни облати.

БАН е гордост и доказателство, че с високо образование и наука можем да се съревноваваме в европейски и световен мащаб. "Днес, когато пандемията от COVID-19 e сковала целия свят, погледите ни отново са насочени към учените и науката. От коронавируса, от тази пандемия и от следващите кризи ще ни спасят науката и учените, а не политиците", категорична бе Илияна Йотова.

Тя е убедена, че българското общество стои зад БАН, а българската държава продължава да бъде в дълг към учените.