Утвърдените стандарти от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) за някои видове месни продукти (става въпрос за наименованието „Стара планина", изчистена от соя, б.р.) не представляват български национални стандарти.

Те не са идентифицирани с буквеното означение БДС и цифри след него, както се означават българските стандарти и нямат национален характер.

Това заявява директорът на Института по стандартизация Ирен Дабижева.

По думите й до този момент в Българския институт за стандартизация (БИС) не са постъпили никакви предложения за разработване на български национални стандарти за месни продукти.

Институтът няма никакво отношение към утвърдените стандарти на НВМС, не е информиран за разработването им, не е участвал в етапите по тяхното съгласуване, приемане, одобряване, публикуване и разпространение, подчертава в становището си Дабижева.

Всъщност това са документи, разработени от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) и одобрени със заповед на генералния директор на НВМС д-р Йордан Войнов.

Тези документи носят името "Утвърдени стандарти" и по своята същност са ведомствени стандарти, за които не се прилага Законът за националната стандартизация, коментира още шефката на БИС.

Ирен Дабижев подчертава в становището си по въпроса, че от 11 години няма държавни стандарти, а има само български стандарти.

Разликата между двете понятия е, че Българските държавни стандарти са били инструментът за държавно регулиране на плановата социалистическа икономика.

Те са били задължителни и държавата по административен път е следяла за тяхното спазване.

В света на пазарната икономика стандартите са доброволни. Доброволни са както международните и европейски стандарти, така и българските, подчертава Дабижева.

По думите й обаче фактът, че стандартите в България са доброволни, не означава, че ги няма.

Производителите, които искат да бъдат конкурентни на пазара - в страната, в Европа или в света, декларират с гордост, че тяхната продукция е произведена по стандарт.

Ирен Дабижева уточнява, че стандартът е документ, описващ добра практика, създаден с консенсус и одобрен от признат стандартизационен орган - международен, регионален или национален.

Единственият национален признат стандартизационен орган в България е Българският институт за стандартизация (БИС) и по силата на закона, с който е създаден, само той е оторизиран да одобрява, издава и разпространява българските стандарти, подчертава шефката на БИС.