Година по-късно предложената от регионалния министър Асен Гагаузов идея държавата да дава земя за голф на инвеститори е на път да се реализира. Преди около седмица на заседанието си правителството одобри Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в България за периода 2009-2013 г. Специално място в нея е отделено за развитието на голф туризма, който според някои правителствени чиновници ще изиграе ролята на своеобразен лакмус за сектора.

Част от представителите на частния капитал, вкл. и тези, които имат преки интереси в някои от голф зоните в страната, обаче са доста скептично настроени. Особено в условията на икономическа криза, когато все по-трудно се намират инвеститори със свободни пари, а банките са затегнали кредитния режим.

Богати туристи насред пустошта

Богатите действително обичат да се скриват някъде, където дивата природа и добрите битови условия вървят ръка за ръка. В България има много „неусвоени" места, но до тях се стига трудно (липсват пътища и летища наблизо), а и стандартната визия изглежда така: тучни, зелени, обработени морави за голф, опасани от хотели мастодонти и бетонни ваканционни комплекси. Още когато започнаха да се изграждат първите голф зони по морето, комплексите около игрищата се рекламираха с golf view, вместо с популярното допреди това sea view.

„Не съм чувал някъде държавата да се занимава с изграждане на голф игрища. И подобни планове са, меко казано, странни, защото в момента няма нито инвеститори, нито пари. Освен това, дори да си представим, че някой пристигне да играе голф в Каварна, интересно как ще стигне дотам?! Първо ще кацне на летището във Варна и ще пътува 70 километра из пътища с дупки. Същото е в Разлог. Така че държавата, вместо да се занимава с голф, по-добре да оправи инфраструктурата си", каза Пламен Андреев, управител на строителната група „Планекс Холдинг".

Относителен скептицизъм прояви и Георги Чуклев, вицепрезидент на Българската голф асоциация (БГА) и управител на строителната компания „Бараж груп". По думите му идеята сама по себе си е „прекрасна", но през 2009-2010 г. ще бъде трудно изпълнима, тъй като икономическата ситуация навсякъде по света е сложна и България няма как да бъде изключение. „Още повече че в днешно време трудно ще се намерят предприемачи, които да инвестират в такъв тип проекти, изискващи немалки вложения и се откупуват за над 10 години в добри времена", отчита Георги Чуклев.

30 игрища стигат... засега

Куриозното е, че според одобрената от кабинета стратегия за развитието на туризма за срок от 5 години на България са й необходими 30 голф игрища. Според документа така страната ще стане рай за богатите туристи и целогодишна дестинация, а не само място за ски през зимата и за море през лятото. И макар този път все още да не се споменава за държавна компания, която да участва в цялата схема, плановете са строителството на въпросните голф игрища да се осъществи чрез публично-частно партньорство, което да се стимулира от държавата.

Като едни от подходящите места за изграждане на голф комплекси в стратегията са посочени районите Балчик-Каварна (една-две зони), Поморие (две-три зони), Созопол (две-три зони), Боровец-Самоков (две-три зони), Банско (една-две зони), Пампорово (две-три зони).

Насоките, залегнали вече в стратегията, са подготвени от екип, оглавяван от регионалния министър Асен Гагаузов и от министъра на екологията Джевдет Чакъров. Работната група написа документа по препоръка на премиера, който стопира одобреното миналата година правителствено решение за създаване на държавна компания „Голф развитие". В документа обаче прозират лобистки интереси, макар че неговото утвърждаване беше забавено именно поради тази причина.

Преди повече от година гръмна скандал, след като стана ясно, че преди да бъде взето решение за държавна компания за голф, бизнесменът Красимир Гергов (председател на БГА) е осъществил множество срещи с

регионалния министър Асен Гагаузов. Идеята беше държавата да дава терени на инвеститорите да правят голф зони и най-големият неин радетел беше именно Гергов. В резултат на бурната съпротива на еколози и граждани предложението беше сложено за известно време във фризера лично от премиера Сергей Станишев. Отговор на въпроса защо проектът е размразен точно преди изборите не се дава, но затова пък може да се предполага.

„Към днешна дата да се говори за 30-ина игрища е пресилено, защото инвестициите в този тип съоръжения се откупуват за 10-12 години в добри времена, а в лоши ще са необходими поне 15-20 години", отчита Георги Чуклев. Според разчетите му толкова време е необходимо да се избие инвестицията само за изграждането и за поддръжката на голф игрището. „Абсолютен мит е, че това е печеливша индустрия. На едно професионално игрище може да се проведат 25 000 игри на сезон. При такса от 50 евро за игра и около 700 000 разходи за поддръжката на съоръжението годишната печалба е малко над 500 000 евро. Същевременно инвестицията в подобно съоръжение изисква милиони евро и отнема години", пресмята Чуклев.

Той смята, че подобна стъпка е трябвало да направи държавата преди 5-7 години, когато строителната индустрия беше в подем. И досега в страната можеше да има около 10-15 игрища на ниво и да привличат платежоспособни любители на играта. Равносметката е следната: в момента като такива може да бъдат определени около 6 игрища в цялата страна. Останалите са инвестиционни намерения, част от които нищо чудно да бъдат замразени заради кризата, тъй като реализацията на един голф проект изисква около 5-6 години.

Любов ли бе да я опишеш

Увлечението по голф игрищата в държавата всъщност започна да взима застрашителни размери преди няколко години. Но тогава в този бизнес се вихреше само местната власт и бяха обявени около 20-ина инвестиционни проекта за изграждане на голф зони.

Изненадващата любов на част от предприемачите към този тип спорт всъщност имаше съвсем логично обяснение. Някои от тях, които се бяха фокусирали върху изграждането на голф комплекси, чертаеха блестящи перспективи пред България. За пример се даваха страни като Ирландия, която е по-малка от страната ни, а разполага с 330 голф игрища. Само че за ирландците голфът отдавна е национален спорт, докато у нас той не се ползва с тази популярност. А за да бъде превърнат в атрактивен и най-вече печеливш на българска територия, ще трябва заетите с този бизнес да се преборят с далеч по-луксозни и вече утвърдили се дестинации като Испания или Португалия например. Така че вероятността България да се наложи като нова Мека на голфа по-скоро клони към нулата, особено сега в условията на икономическа криза.

Друг е въпросът, че предприемачите, които са пряко заинтересувани от развитието на голф индустрията, обичат да дават за пример Турция, където земята за изграждане на подобни съоръжения се дава безплатно на инвеститорите, строят им се пътища и им се подсигуряват другите необходими комуникации. Но дори и сред тях проговаря разумът, че няколко голф игрища няма как да променят бетонирания облик на Слънчев бряг или на Созопол.

По-критично настроените като Пламен Андреев констатират: „Смешна история. Държавата да апортира земи и да се правят нови далавери. Вместо да оправи инфраструктурата си."