Заетите дърпат пред безработните и пенсионерите в навечерието на пандемията. Линията на бедността е някъде около пика на пенсионерите. Това заяви икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) в рамките на обсъждане на темата "Предизвикателствата пред социалната защита след пандемията и в условията на политическа нестабилност".

Има едно леко изоставане на пенсиите, което води до повече хора в бедност. При покачването на пенсиите, каквото има сега с допълнителните 120 лева, има малка промяна, която изтегля леко над линията на бедност пенсионерите, посочи Ганев.

Голяма част от разговора в България стъпва на аргументите за неравенство и данъчната политика. Това, което се вижда в изследването на ИПИ е, че има висок коефициент на неравенство и това, което ни мотивира да търсим промени в социалните програми е да отговорим на данните за неравенството. Ако ние пренебрегнем показателите за неравенство, рискуваме да изпуснем макроикономиката на страната. Ако или пренебрегнем неравенството, или не знаем как да го решим, ще има много по-високо разходи, натиск в бюджета, натиск в тотална промяна в данъчната система и цялостна промяна на баланса между преки и косвени данъци, обясни Ганев.

По думите му, ако има механизми, които да атакуват директно неравенствата и да променят картината на неравенствата, то такива политики трябва да се предприемат преди да се промени цялата макроикономика.

Социалните трансфери, без пенсиите, имат много малък ефект при домакинства под линията на бедността, уточни Петър Ганев. Според него не просто неравенството, а неефективността на социалните трансфери е това, което поддържа по-висок размер на неравенство в страната.

По отношение на дебата за гарантирания минимален доход, Ганев заяви, че трябвало в Плана за възстановяване и развитие да има промени във връзка с гарантиране на минималния доход. След 3-4 години ще имаме удвояване на коефициента на гарантирания минимален доход.

По данните на Агенцията за социално подпомагане в България показват, че общият брой на бенефициентите на месечни социални помощи е около 76 000 души - 45 000 възрастни и 31 000 деца. През 2020 г. месечните помощи в страната, подпомогнати средномесечно 23 702 случая на лица и семейства, а изплатената сума е 28.4 млн. лв.

У нас на преден план се дава предимство на широки мерки, насочени към определени групи в обществото, а не на толкова насочени програми с конкретни мерки.

Около 10% е линията на бедност у нас, отчете още Ганев.

Във връзка с Бюджет 2022 г., Ганев заяви, че при отново фрагментиран парламент, ще трябва да се чуе експертният глас, за да има смислена рамка от политики.

Икономистът Лъчезар Богданов заяви, че нашите социални програми не реагирали по време на кризата. При еднократните социални помощи имало промяна, но те били несъществено малко. Има ръст на целевите помощи за отопление, отчете Богданов, като добави, че темата за отоплението е важна, защото има риск от 1 януари да има риск от сериозен ръст на парното и електроенергията.

Новото в помощите е ваучерите за храна за пенсионерите, месечни целеви помощи с деца до 14-годишна възраст и еднократна финансова помощ за ученици, записани в 8 клас. Ако ноември или декември стане ясно, че ще има сериозно нарастване на цените на електроенергия и се запазят цените на горивата, ще има натиск да се промени методиката на помощите, посочи Богданов.

Лъчезар Богданов уточни, че в България изглежда, че има по-скоро широк консенсус проблемите на доходите и бедността на възрастните хора да се разглежда през пенсионната система.