България би имала успех в провеждането на икономическа политика и без пряката опека на МВФ, както и без традиционните и проверочни мисии при условие, че се поучи от досегашния си опит и при ясно формулиране на приоритетите. 

Това каза управителят на Българската централнабанка Иван Искров пред участниците в семинар "България - от преход към конвергенция: нови предизвикателства", съобщава БНР.

Общата рамка на икономическата политика в ЕС и ангажиментът на страната за членство в еврозоната са външните котви на икономическата политика, които ще изпълняват занапред ролята на МВФ от последните 15 години, добави Искров.  

Ангажиментът на страната за членство в еврозоната ще има дисциплиниращ ефект върху икономическата политика на България, допълни управителят на БНБ.

Според шефа на мисията на МВФ Робърт Хагеман сред предизвикателствата пред България през следващите две-три десетилетия е застаряването на населението, което ще застраши публичния сектор и публичните финанси. България е в добра икономическа форма, но инфлацията продължава да бъде повод за тревога, каза Хагеман.

Той посочи, че плановете за държавни разходи трябва да се програмират внимателно, за да се минимализира инфлацията.

Друг тревожен факт е дефицитът по текущата сметка, който е 16 процента от БВП, каза Хагеман. Дефицитът по текущата сметка отразява също и загуба на конкурентоспособност, особено в обстановка на фиксиран валутен курс, посочи Хагеман.

Според него в българското общество се забелязва известна умора от структурните реформи. Същевременно обаче Хагеман посочи, че България няма друг избор освен да продължи реформата както в реалния сектор, така и на пазара на труда.