България има огромен потенциал да развива икономическите си партньорства, но това не се случва без усилия и безплатно. Това обяви посланикът на Австрия Н. Пр. Роналд Хаузер по време на Втората годишна среща на Българския форум на бизнес лидерите с посланиците. Темата е "Потенциалът на България - практически подход към икономически партньорства".

Хаузер изтъкна, че сме свидетели на интересни политически времена в България.

"Имам усещане, че България не е реализирала изцяло потенциала си в много области, особено в икономиката", посочи австрийският посланик. Затова той смята, че дискусията трябва да се фокусира върху това доколко страната ни е атрактивно място за чуждестранните инвеститори. Той оцени като положително това, че икономическият растеж е стабилен.

"Безработицата е на възможно най-ниските си нива от много години насам. Данъкът върху доходите е нисък", коментира още австрийският посланик и обобщи, че тези елементи трябва да допринесат за привличането на нови чуждестранни инвестиции.

Хаузер обаче подчерта, че геополитическата ситуация в страните около България е "много сложна, много крехка, особено в една голяма и важна страна преживяваща политическо развитие, което може да постави под въпрос отношенията й с ЕС. Австрийският посланик отбеляза, че са налице "предизвикателни събития в съседни държави".

Като цяло България е стабилен фактор в една сложна геополитическа среда, смята Хаузер. Той заключи, че чуждестранните инвеститори търсят политическа стабилност и очакват да видят подходяща законодателна рамка, която стимулира инвестициите. Обобщено в две думи, според него инвеститорите искат да видят добро управление.

Служебният външен министър Ради Найденов сподели убеждението си, че рамковите условия, в които се прави бизнес, са много важни.

"Европа е континентът с най-висок стандарт на живот и вероятно затова е най-привлекателен, но ние имаме риска да не принадлежим към тези, които са водещи в технологично отношение", заяви той. Найденов изтъкна, че след резултатите от изборите България потвърдила своята линия на принадлежност към ЕС.

Външният министър засегна темата за предстоящото излизане на Великобритания от ЕС. По думите му, донорството в ЕС ще бъде намалено, и то със значителна сума. Останалите страни-донори в ЕС вероятно ще увеличат своя дял, така че да може ЕС да има необходимите възможности за продължаване на политиката на кохезия. Ради Найденов обаче подчерта, че тези средства няма да компенсират приноса на Великобритания. Според него това е знак, че е необходимо да организираме нещата в ЕС така, че да бъдем успешни в световното стопанство. Една от горещите теми в дебата за бъдещето на ЕС е за средствата по грантовите схеми.

"В последните години България е сред страните-членки, които успешно работят с финансовите механизми на съюза и страната е посочвана за добър пример. По плана "Юнкер" България е на 2 място по привличане на ресурс към БВП от всички държави-членки на ЕС", коментира външният министър.

Кредитите на Европейската инвестиционна банка за България през 2016 г. възлизат на 467 млн. евро. 95% са насочени към малки предприятия и предприятия със средна капитализация, а 5% са инвестирани в подкрепа на български иновационни проекти. За периода 2012 г.-2016 г. банката е инвестирала близо 1,6 млрд евро за насърчаване на икономическото развитие на страната ни.

Банката за развитие на Съвета на Европа е одобрила близо 10 млрд. евро за финансиране на малки и средни предприятия за последните 20 години.

"Страховете от намаляването на грантовото финансиране отстъпват неизбежно пред едни силно пазарно насочени икономически лостове", подчерта Ради Найденов. Според него това е много важно, защото ако приемането на държавите в ЕС е свързано с изискването за функционираща пазарна икономика, то в глобалното стопанство е много важна ефективността на тази икономика.

В заключение той изтъкна, че в България съществува политически консенсус по необходимостта от присъединяване на страната към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.