Все повече се затруднявам да правя прогнози, защото мисля, че вече почти не отговаряме на дефиницията за държава.

Това коментира лидерът на КТ „Подкрепа" Константин Тренчев, който заедно с председателя на Асоциацията на банките в България (АББ) Левон Хампарцумян, коментираха в сутрешния блок на Нова телевизия проблемите, свързани с бедността и безработицата у нас.

Тренчев изрази недоумението си от факта, че в една държава може да се подслушва премиерът и изтъкна: "За съжаление перспективата се очертава доста мрачна и на 12 май няма да се случи чудо".

Има тежка демотивация и чувство за липса на перспектива, а когато човек няма вяра, мотивация, той вътрешно се е предал, коментира още лидерът на КТ „Подкрепа". По думите му духовната катастрофа предшества материалната. „Ние с ме в духовна катастрофа, каквато не е имало в писаната ни история", коментира сидикалистът.

За да няма толкова остри проблеми, трябва всеки един от нас да се вгледа в себе си и да разбере, че двама са по-добре от един. Ние опитваме да се спасим по единично, а други нации, които са мачкани векове наред, са оцелели, защото са били единни и солидарни, посочи още Константин Тренчев. Той определи февруарските протести у нас, когато хората излязоха по площадите и улиците, като принудителна солидарност.

"Глупава идея е да се тегли кредит за плащане на сметки в домакинството"
Хампарцумян

Социалните проблеми са породени от състоянието на икономиката, посочи от своя страна банкерът Хампарцумян и бе категоричен, че е нужно да рестартираме икономиката. Той даде Канада като добър пример за решаване на демографския проблем, като обясни, че там има контролирана имиграция на образовани млади хора.

„Предприемачеството е потиснато, страната е в икономическа криза, която дай боже да се реши бързо, да дойде правителство, което ще рестартира икономиката", подчерта Хампарцумян и отбеляза, че е неразумно да чакаме поредния месия, който ще спасява всички.

Тренчев определи от своя страна безработицата като най-големия социален проблем. По думите му статистиката дава едни проценти, но има и много незаписани в Агенцията по заетостта, а безработните у нас са над 20%.

Като друг голям проблем той определи доходите и ниската квалификация на хората. „Все по-малко са образованите, квалифицирани хора. Като структура на висшистите има концентрация в определени области и пълно опустошаване на други", констатира Тренчев.
Той даде за пример специалността медицина: „Ами в медицината ако знаете каква трагедия е - има цели области, които са на ръба, всички се натискат за кардиолози, хирурзи, акушер-гинеколози, а никой не иска да става анестезиолог или патоанатом". По думите му у нас патоанатомите са едва 67.

„За да изучиш за един стругар на 21 век, който да може да си програмира струга, после фрезата, това изисква 2-3-4 години усилия", коментира от своя страна Левон Хампарцумян и посочи, че насърчаването на предприемчивостта ще създаде предпоставки да се решат доста от социалните проблеми.

"Има сектори, които са се развили без помощта на държавата - IT секторът никога не е получавал специално внимание, там има липса на кадри, а в същото време се получават заплати, които са за завиждане", коментира още председателят на АББ.
Той се пошегува и с поп-фолк индустрията. „Чалга секторът също е големичък, той е икономически успешен като модел. Ако някой не му се учи за IT човек, той може да стане чалга човек", предложи Хампарцумян.

За тегленето на кредити той коментира, че е глупава идея да се тегли кредит за плащане на сметки в домакинството, защото това само отлага проблема, не го решава.
По думите му може да изтеглиш кредит, за да си помогнеш до следващата заплата, но ако знаеш, че ще има следваща. Директорът на „Булбанк" призна, че търсенето на кредити в последните години е намаляло в сравнение с 2007-2008 г. и определи тази тенденция като здравословна.