Води се политика на унищожаване на българската наука, заяви чл.-кор. Дамян Дамянов - председател на Съюза на учените в България на пресконференция на БАН във връзка с проектозакона за академията.

Проблемите на науката и образованието се отразяват малко в медиите. Проф. Дамянов посочи, че политиката, която се провежда е за унищожаването на неща, които са постигнати.

Той каза, че за последните 20 години в голяма степен бе унищожено българското селско стопанство, промишлеността, стигна се до фалит на банките, които по престъпен начин бяха ограбени.

Сега е ред на унищожаване на българската наука. В България се показва генерално неразбиране на значението на науката за националната икономика.

По думите му сега това продължава с бюджета за наука за 2011-та, а и за 2012-та година. Според проф. Дамянов не се залага на нарастваща подкрепа за науката, няма сериозна реализация на Европейско научно сътрудничество.

От 34 000 заети в науката, за 20 години са намалели на 17 000, а сега кризата ще прогони и тези кадри. Той изтъкна, че действията на управляващите са довели до противопоставяне на академичната и университетската гилдия.

Сред нещата, които обричат българската наука на упадък, е и законодателството. Законите са половинчати и не отговарят на очакванията на масовата академична общност и не са в полза на качеството на българската наука.

По думите му един от елементите на позитивно решение за българската наука - Национален фонд „Научни изследвания" - се превръща в служба на Министерството на образованието и науката.

Законопроектът за БАН има сериозни негативи, изтъкна проф. Дамянов. Това говори за очевидна недооценка на тази институция в България.

През 2004 година БАН издаде сборник с имена на хора, дали много на българската наука, но българската общественост, българската нация не ги познават достатъчно, за да се гордеят с тях - като акад. Балевски, Румен Ценов, Димитър Мишев - дал много в областта на астронавтиката, проф. Страшимир Димитров, който през 1959 година пръв се противопоставя на изграждането на комбината „Кремиковци" и още над 500 имена, които са национална гордост.

По думите му с тези предложения едва ли не на БАН като цяло се забранява да извършва научни изследвания. „Предвижда се обезглавяване на Академията, казва се, че тя няма нужда от Централно управление. Тогава може и без Министерски съвет, да оставим министерствата да работят без координиращ орган. Това е управленска и административна недомислица", каза председателят на Съюза на учените в България.

Проф. Дамянов коментира, че да напишеш такъв закон се изисква много сериозна работа и голяма компетентност.
Той посочи, че този закон изисква национална дискусия и не може да стане без участие на учените от БАН.
Професорът посочи, че когато се говори за държавна политика стопанските дейци трябва да имат интерес да внедряват български научни постижения и това не може да стане без свързваща институция.

Заместник-председателят на Съюза на учените проф. Никола Попов каза от своя страна, че през последните 20 години има абдикация на държавата от образованието и науката, но в последната година се е появил и деструктивен елемент - първо се е предприело противопоставяне на СУ и БАН.

„Надявам се, че в тази държава има трезви умуве и няма да позволят да се стигне до крах. Правят се сравнения с „Макс Планк" и Франция, но нещата са различни", каза той, като посочи относно прословутата шапка на БАН, че там са 75 души, а шапката на „Макс Планк" са над 400 души.

Българите сме рядко явление, заяви и проф. Искра Асенова. Преди 12 века сме създали азбука, в средата на XIX век духовни центрове - читалища, а години по-късно Българско книжовно дружество.

Сега обаче по брой на учените на глава от населението пред България са дори страни като Кипър, Босна и Херцеговина, а по брой на публикации сме дори след Албания. Тя попита българските управляващи кое им дава право да атакуват единствената национална научна институция.

На журналистически въпрос как ще коментира думите на депутатката от ГЕРБ Менда Стоянова при обсъждането на бюджета, че пари за БАН няма, проф. Дамян Дамянов каза, че самото отношение на Менда Стоянова показва отношението на управляващите към науката.

По думите му това е в агресивно несъответствие с европейската позиция за общество на знанието. Той добави, че никой не е искал позицията на Съюза на учените при изготвянето на този закон.

Получени са били само две писма - от Жозе Барозу и Вивиан Рединг. Неизвестно е също и кои са създателите на Националната стратегия за развитие на науката. Според него тук не се търси градивното, а има някакъв друг интерес.

Като групи, които подкрепят протеста на учените, участниците посочиха студентите, лекарите, както и медиите и посочиха, че върху тях лежи голяма отговорност за възпитанието на младото поколение.

Академиците и професорите от БАН призоваха авторите на закона да излязат публично и да се защитят, ако смятат, че правят нещо добро.
Според акад. Иван Юхновски с предложените промени се обезглавява БАН, а институтите се превръщат в стадо, подчинено на един министър.