Група учени от катедра "Астрономия" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" публикува нови данни за един от най-старите кълбовидни звездни купове в Млечния път - М2, разкривайки изненадващи особености в структурата и възрастта му.
Резултатите от изследването, публикувани в престижното научно списание Physica Scripta, показват, че М2 е по-сплеснат в центъра и става по-закръглен към периферията - обратното на очакваното, предвид взаимодействията му с центъра на галактиката.
"Защо е интересно това? Защото кълбовидните звездни купове са най-старите формирования в галактиката и във вселената изобщо, и по тях можем да съдим за долната граница на възрастта на самата вселена. Трябва да се помисли и за по-усъвършенствана теория, която да обясни защо звездният куп е по-сплеснат в центъра, а в периферията - по-заоблен, което е странно! Бихме очаквали да е точно обратното, тъй като през последните половин милиард години той на три пъти се е доближавал до центъра на галактиката и заради взаимодействието с нея би трябвало да е по-сплеснат в периферията. Трябва да се разработи теория, която да обясни тази промяна." споделя д-р Георги Петров - един от четиримата учени, участвали в проекта.
Българският екип също така е успял да определи възрастта на М2 с по-голяма точност - 13,2 милиарда години. Това значително надхвърля досегашната оценка от 12,5 милиарда години, изчислени през 2010 г.
Откритието потвърждава и ранни наблюдения от 1953 г. на руския астроном Павел Холопов, които дълго време са били пренебрегвани, отбеляза д-р Петров. Повечето каталози до момента използват усреднени стойности за формата на звездни купове, базирани на замервания от ограничени участъци.
Учените вече работят по следващата фаза на изследванията си и разработват собствен софтуер, който ще позволи още по-точни астрономически измервания и анализи.