Надежда от страниците на "Орденът на скорпионите"

Да сбъдваш мечти може и да не е лесно, но сякаш изглежда така, когато само в рамките на една година това се случи с цели две мечти.

Първият роман на Надежда Динева "Орденът на скорпионите" излезе само месеци, след като тя стана репортер на news.bg. И макар все още да не е тръгнала по следите на терористични организации, киберпрестъпления и предизвикателствата на международния политически живот, този живот и тези предизвикателства оживяват на страниците на книгата й. "Орденът на скорпионите" е съвременен роман, който върви по следите на най-голямата терористична организация по пясъците на пустинята, а сенките са от черните и зловещи знамена. Съвременният човек и европеец не може да скрие нито тялото, нито душата си другаде.

Тези сенки са белязали и живота на Надежда, а самият роман е инспириран именно от такова преживяване, когато тя се оказва в близост до атентата в Мюнхен през 2016 г. Белязана е и от атентата в Сарафово, в нейния роден град, когато все още е само ученичка.

И може би писането, самите творчески усилия имат и терапевтичен ефект, защото в "Орденът на скорпионите" побеждава вярата, че има тероризмът има достоен противник. В сюжета, разгръщаш се на фона на актуални събития като миграция, фалшиви новини, завладяващото ни недоверие в институциите, има и история на любов, която носи надеждата и утвърждава вярата, че хора и правителства могат да се обединяват в общи цели и те да са в името на доброто и добруването на човечеството... въпреки тероризма и неговото "кърваво пиршество". И Надежда сякаш черпи от извора на името, което носи, ни дава и надежда, и вяра.

А дали скорпионите са лоши или добри, ще разберете от страниците на романа "Орденът на скорпионите".

Източник: news.bg

Предлагаме Ви и откъс от романа:

Докато Регина се луташе из лабиринта от журналистически публикации и прехвърляше изписаните редове, Марк надникна зад уплътнената преграда и прекъсна мислите ѝ:

- Разбрах, че ти е доста тежко след вчерашния атентат. Как си?

- Ще излъжа, ако кажа, че съм добре - отвърна Регина. - Но ще се справя - добави. Той повдигна бял плик пред лицето си:

- В спортния отдел са оставили писмо, адресирано до теб. Предположих, че е важно.

Постави го внимателно на бюрото и почука с пръсти по него. Личеше си колко много искаше да разбере съдържанието му, но след като видя блуждаещия поглед на Регина, осъзна, че битката отдавна е приключила и няма да разбере нищо по темата

- Обади се, като приключиш. Няма да отнемам повече от времето ти - добави и си тръгна.

Няколко минути ѝ трябваха, докато осъзнае, че вече е сама и Марк си беше отишъл. Бавно проследи новата находка на бюрото. Предположи, че отново ѝ бяха изпратили покана за концерт или нещо друго, на което едва ли щеше да присъства. Хроничната умора се беше настанила комфортно в цялото ѝ същество. Реши да разгледа поканата, когато се прибере. Прибра я в чантата и започна да набира текст в празните полета.

Минаваше шест часа, когато статията за берлинската атака се отпечатваше на първа страница на утрешния вестник и репортерката напусна редакцията. На излизане от сградата видя съвсем наблизо опрян до стената тъмен мъжки силует, зловещо напомнящ фотографа от площада. Реши, че паметта ѝ си прави шеги и продължи пеша към спирката. Изчака автобуса, долавяйки някава странна нервност у себе си. Точно когато се качваше, видя непознатият в задната част на автобуса, удобно прикривайки се с тълпата. Регина се опита да слезе, но в този миг вратите хлопнаха пред очите ѝ.

През целия път си повтаряше, че страхът ѝ е безпочвен, че е само внушение и че за нея няма никаква заплаха. Заозърта се преди да слезе, но не го видя. Обувките ѝ ритмично затракаха по мократа настилка. Улицата близо до дома ѝ беше заглъхнала приспивно. Тишината бе притеснителна и пълна с призраци от последните дни. Звукът от стъпките ѝ се преплете с още едни и когато се обърна, с периферното си зрение видя отново мъжа с дългото черно палто. Дишането ѝ се учести и тя усети адреналина, който забумтя в нея. Опита се бързо да извади ключовете си, но ръцете ѝ изневеряваха. Трябваше да действа светкавично, ала паниката я завладяваше миг след миг. Изведнъж стъпките зад нея изчезнаха. Тя се оглеждаше притеснено във всички посоки, без въобще да може да прикрие страха си. Видя мъжът да спира на метри от жилищната сграда. Чакаше нещо, но Регина не искаше да разбира какво. Успя да отключи желязната врата на сградата, след което я тръшна след себе си и се затича по стълбите. Вече беше в безопасност и се отправи към асансьора. Когато влезе в апартамента и заключи два пъти, изтича до прозореца. Погледна навън, но него го нямаше.

Чуваше само монотонното бучене на хладилника до кухненския плот. Регина пристъпваше нервно в коридора и се ослушваше. Влезе във всички стаи, за да включи осветлението. Пулсът ѝ беше твърде ускорен. Върна се отново в кухнята и грабна бутилка минерална вода от плота. Ръцете ѝ трепериха толкова силно, че за малко щяха да я изпуснат. Приседна на канапето, оглеждайки цялата стая. Студената вода охлади страха, който танцуваше във вените ѝ. Видя дистанционното на малката дървена масичка пред себе си и пусна телевизора.

Повтаряше си, че всичко е просто съвпадение. Никой не я преследваше. Бе само плод на въображението ѝ. Опита се да отпусне тялото си и се облегна назад. Краката ѝ докосваха малко пухкаво килимче. В този миг Пърси скочи в скута ѝ и замърка. От дробовете на Регина се изплъзна тежка въздишка.

Малко по-късно след като дойде на себе си, ѝ хрумна да позвъни на родителите си. Но трябваше ли да тревожи и тях? Остави телефона на трапезната маса и видя белия плик, подаващ се от дамската ѝ чанта. Приятните мисли за премиерата на театрална пиеса или грандиозен концерт заместиха тревогата ѝ - този път щеше да отиде. Имаше нуждата да се разсее и да бъде сред нормални хора, които ходят по такива места и не мислят денонощно за убийства и атентати.

Взе писмото и решително го отвори. Вътре намери лист, изписан ръкописно на английски - нетипично за покана. В него прочете:

"Спри дотук с вдигането на завесата. Терористите нямат скрупули. Ако искаш да запазиш живота си и този на близките ти, ще прекратиш работата си във вестника. Редакцията няма да успее да те защити. Нямаш друг избор."

Подателят беше анонимен, но в края на листа беше написано - Орден на скорпионите. Мъглата пред очите ѝ се сгъсти.