Българинът има изключително ниска финансова култура и трудно борави с продуктите, предлагани от банките.

Този извод се налага от изследване на екип от Института по социология и Икономическия институт към БАН за задлъжнялостта на българското население и способността за обслужване на кредитните задължения.

Данните бяха представени пред журналисти, съобщи БНР.

Изследването е проведено в периода 8-18 юни 2009 г. сред 1000 пълнолетни лица, като извадката е планирана и реализирана като представителна за населението на страната над 18-годишна възраст, уточни д-р Емилия Ченгелова.

От изследваните лица 83,4 процента не могат да преценят дали разработен бизнес план улеснява получаването на кредит, посочи тя.
Едва 3,9 процента от българските домакинства търсят експертна помощ при вземането на крупни финансови решения, а 69,3 процента от изследваните лица изобщо не са в състояние да дадат оценки за кредитната политика на банките, показва изследването.

Данните сочат, че когато става дума за кредитирането на фирми, неосведомеността и неинформираността на средностатистическия българин е значителна, посочи Ченгелова. Общо 85,9 на сто от изследваните лица не могат да оценят кредитните продукти, предлагани за фирмите.

Според екипа анализатори от БАН ниската финансова култура на българина е източник на ендогенен риск, който цялостно заплашва системата на кредитоползване в България. Данните от изследването показват, че 67% от кредитите и 87% от заемите са взети за разходи, предназначени за потребности от първа необходимост, включително поддържане на жилището, коментира д-р Ченгелова.

Анализаторите смятат, че това е индикатор за прекалено ниските доходи на населението. Основна функция на задлъжняването у нас е да компенсира огромния натиск върху потреблението, оказван от разпределението на доходите, обобщава екипът на БАН.

Голяма част от обхванатите в изследването българи посочват като причина за задлъжнялостта си необходимостта от осигуряване на здравни услуги и образование, комунално-битови услуги, ремонт и други, едва 7 процента от кредитите и 5,07 процента от заемите у нас са взети за развитие на бизнес, което прави структурата на отпуснатите у нас кредити рискова, смятат експертите.

Изследването показва още, че относителният дял на домакинствата с доход над 1500 лв., които са теглили кредит, е нисък - около 6 процента, а съвкупността от кредитополучателите са със значително по-ниски доходи.

При 59,1 процента от взелите кредит домакинства това е довело до влошаване на финансовото им състояние, в ситуация на неплатежоспособност са 2,9 на сто от кредитните длъжници, а 15,9 на сто от кредитните длъжници заявяват, че имат проблеми с погасяването на своите задължения и има вероятност да не могат да ги изплащат в бъдеще.

По-малко от 10 процента от кредитите са обезпечени с ипотека. Едва 15,3 процента от респондентите имат спестени средства, показват още данните на изследването.

Преобладаващата част от изследваните лица - около 60 на сто са на мнение, че условията за отпускане на кредити в България са много тежки и че финансовите институции трябва да облекчат изискванията и процедурите за получаване на кредити.

78,1 процента от анкетираните смятат, че като цяло лихвите по кредитите са много високи, а 57,1 процента настояват промените в лихвените проценти да стават след проучване на възможностите на кредитоползвателите, а не едностранно от банковите институции.

Всеки втори е на мнение, че в близките 12 месеца няма да му се наложи да търси нито кредит, нито заем, 42,2 процента от изследваните лица при никакви обстоятелства не биха търсили кредит от банки, а 24,6 на сто заявяват, че няма банка, на която да се доверят за теглене на кредит.