Всякакви промени, отнасящи се до пенсионно-осигурителните фондове, следва да бъдат предлагани, дискутирани и осъществявани след приключване на обследването им съгласно европейските изисквания (т.нар. стрес-тестове). Трябвало да бъде ясно какво е реалното им състояние, каква е оценката за тяхното управление и каква е ефективността на нормативната уредба, регламентираща дейността им.

Това се посочва в позиция на Българската стопанска камара (БСК) във връзка с представения от Министерство на финансите за обсъждане Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.

Припомняме, че с готвените от финансовото министерство промени парите за втора пенсия в пенсионните фондове ще се прехвърлят в единен „пул за споделяне на риска". Средствата ще се прехвърлят там, след като дойде време за изплащането им на осигурените лица. Решилите да запазят индивидуалните си партиди за втора пенсия в частен фонд, могат да получат натрупаните средства наведнъж, на определени вноски или пожизнено. 

От БСК отбелязват, че на фона на влошеното състояние на пенсионно-осигурителната ни система, вместо цялостна концепция за нейното стабилизиране, отново се предлагат промени само в единия осигурителен стълб. Според тях нестабилността на законодателството в тази сфера има огромна заслуга за незадоволителното състояние на пенсионно-осигурителната система.

117 пъти бил променян Кодексът за социално осигуряване за 16 години от влизането му в сила. Два пъти промените са били правени след като Конституционният съд е излязъл с решения. 45 пъти са правени промени в кодекса само в периода 2010-2015 година. 39 пъти това е ставало чрез преходни и заключителни разпоредби на други закони.

Представителите на бизнеса са категорични, че всичко това говори за липса на системен подход и дългосрочна визия за развитието на пенсионното осигуряване в България. Те изразяват съжаление, че настоящият законопроект продължава практиката да се внасят сериозни по обем и съдържание промени, без да са част от цялостна концепция за реформа в осигурителната система.

БСК намира за силно притеснително, че предлаганите промени не са аргументирани чрез пълноценна оценка на тяхното въздействие в краткосрочен и дългосрочен план върху пенсионната система и върху социално-икономическото развитие на страната, в съответствие с нормативната уредба. Промените в осигурителното законодателство трябвало да са следствие от задълбочено публично обсъждане и да се ползват с максимално широка обществена подкрепа. Това било задължително, предвид факта, че предвижданите промени не можели да бъдат определени като „козметични”. Те в голяма степен предефинирали философията на тристълбовия пенсионен модел.

Според представителите на бизнеса е коректно предложените промени да се обсъдят в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това е причината да считат, че тримесечният срок за обществено обсъждане е абсолютно недостатъчен. Освен това половината от него съвпадал и с национални празници и почивни дни.

От Стопанската камара се надяват, че публикуването на законопроекта за публична дискусия непосредствено преди великденските празници е съвпадение, а не нарочно действие. Те обаче не пропускат да отбележат, че подобен подход е бил възприет и при предходната сериозна промяна в Кодекса за социално осигуряване, която е осъществена в последния работен ден преди коледните празници на 2014 година.