Българската народна банка (БНБ) иска Министерският съвет да оттегли предложението си за промени в Закона за Сребърния фонд или както е официалното му наименование - Закон за държавния фонд за гарантиране устойчивост на пенсионната система. Това се посочва в официално съобщение на централната банка, изпратено до медиите.

БНБ остро възразява с пари от Сребърния фонд да се купуват ценни книжа, издавани от български емитенти в. това число акции, облигации, както и Държавни ценни книжа (ДЦК).

Централната банка защитава позицията си с аргумента, че има значителни рискове за финансовата стабилност на страната, пише Money.bg.

На днешното си заседание правителството е приело промени в закона за Сребърния фонд, които разрешават до 30% от фонда да се инвестират в ДЦК през тази година, като този процент плавно ще се увеличава. През следващата година ще е 40%. Парите от фонда ще могат да се използват от 2028 година.

Въпросът с реализираната историческа доходност от инвестирането на средствата на Фонда се изтъква като водещия мотив към законопроекта, който цели да оправдае намеренията на вносителя за отказ от досегашния консервативен подход и предприемане на едно „по-активно" управление на акумулираните средства.
Като фискален агент и депозитар на държавата обаче сме длъжни да подчертава че до този момент управителния съвет на фонда не е използвал всички възможни инвестиционни алтернативи.

Това според БНБ показва че доходността не е била водещ мотив при вземане на решенията за управление на средствата на Фонда.

Досега изборът е бил Фондът да бъде инвестиран само в краткосрочни депозити (със срок максимум до 6 месеца), които носят относително нисък лихвен процент. Това са пазарните лихвени проценти по такива депозити в евро.
БНБ не взема инвестиционните решения по отношение на Фонда, но е предлагала на МФ да му бъде структуриран портфейл от ДЦК, издадени от страни- членки на еврозоната. Фондът би получавал общата доходност на такъв портфейл. Този инструмент съществува от 2002 г. и МФ го е използвало в миналото.

По-активното управление на инвестициите изисква наличие на капацитет и знание за избор на портфейл и за рисковете. В момента целият риск от инвестирането на депозитите на Фонда се носи от БНБ.

БНБ посочва че съществуват и значителни макроикономически рискове, които би донесло едно по-активно, според твърденията на финансовия министър Симеон Дянков управление.

Фондът е част от фискалния резерв на правителството и средствата в него са актив на българската държава. С инвестирането на средства от Фонда в български ДЦК обаче тези средства престават да бъдат актив и се превръщат в пасив (т.е. задължение) на държавата.

Централната банка алармира, че фискалният резерв автоматично намалява с размера на средствата, инвестирани в български ДЦК.


Дори ако не бъдат инвестирани в български ДЦК, средствата във Фонда биха спаднали поради понижение в пазарните цени на по-рисковите активи, в които ще бъде инвестирано в резултат от предложеното разхлабване на инвестиционния режим. Това също съответно ще намали фискалния резерв и ще предизвика множество негативни ефекти.Управляваните от БНБ средства на Фонда са част от международните валутни резерви на България. Инвестирането на средства от Фонда в активи вътре в страната автоматично ще понижи международните валутни резерви на България, тъй като тези активи не могат да бъдат третирани като международни резерви.

Това ще даде силен негативен сигнал за инвеститорите и чуждестранните анализатори, ще накърни доверието в икономиката на България и като краен резултат ще повиши цената, на която се финансират правителството и частният сектор.В допълнение БНБ посочва че едно допълнително понижаване на фискалния резерв ще лиши България от този важен защитен механизъм и съответно ще предизвика понижението на кредитния рейтинг на държавата. Тук централната банка се позовава на доклад изнесен от Moody's.

Инвестирането на средствата от Фонда в местната икономика (в т.ч. в български държавен дълг) означава и излагане на риск, свързан с динамиката на бизнес цикъла в страната. На практика инвестирането на пенсионните резерви в собствени ДЦК е силно проциклично, тъй като разпродаването на ДЦК на собственото правителство в периоди на икономически спад или сътресения ще води до спад на цените, което ще се отрази негативно не само върху стойността на активите на Фонда, но и на банките и пенсионните и застрахователните фондове.

Независимо от гореописания демографски сценарий, българската икономика може да се окаже в период на икономически спад (може би причинен от външни или вътрешни сътресения) именно по времето, когато ще се наложи да бъде ползван Фондът. По същото време инвеститорският интерес към български активи ще бъде нисък и държавата ще бъде затруднена да покрие разходите по падежиращите ДЦК чрез нова емисия, а самият Фонд би продал на много ниски цени притежаваните от него ДЦК.

Отпадането на ограничението за инвестиране на Фонда в български ДЦК ще постави МФ в явен конфликт на интереси. В ролята си на емитент на ДЦК, българската държава има интерес да се стреми към ниски разходи, свързани с държавния дълг (т.е. ниска доходност по емисиите), докато в ролята си на управляваща Фонда държавата има интерес да инвестира в книжа с по-висока доходност.