След решението на ЕЦБ и европейския банков надзор за предриемане на мерки за гарантиране банковата ликвидност и за поддържане на кредитирането, БНБ излезе със свой антиепидемиолигичен финансов пакет. Както и при ЕЦБ той е насочен в две направления - повишаване на банковата ликвидност и облекчаване на условията за кредитиране.

На първо място всички банки са длъжни да капитализират печалбата си за 2019-а в размер на 1.6 млрд. лева. Това означава, че от банковата система не може да изтичат средства към чужбина под формата на дивиденти, а всички тези средства ще могат да се използват или за увеличение на ликвидните средства, и/или за отпускането на нови кредити. В зависимост от продължителноста на епидемията тази мярка може да обхване и печалбите за шестмесечието на 2020-а.

Отново с цел подобряването на качеството на ликвидността и осигуряване на вътрешни средства за допълнителни кредити при изгодни условия БНБ е задължила търговските банки да намалят до минимум чуждестранните си експозиции. Това ще върне в страната 7 млрд. лева. Става дума най-вече за суми, които чуждестранните собственици на големите български банки ги задължаваха да държат по сметки при тях и управляваха голяма част от ликвидността на българските си дъщерни кредитни институции.

Преди коронавирусът да създаде условия за нова финансова и икономическа криза и да постави под почти разрушителен натиск финансовите системи на някои държави, тази практика изглеждаше приемлива или поне не създаваше рискове за ликвидността на банките в България. С разрастването на епидемията някои държави от Еврозоната с присъствие в българския банков сектор се изправиха на ръба на финансовия колапс и поддържането на ликвидност при тях е не само неоправдано, но и опасно за българските банки. Да не говорим, че при задълбочаване на пандемията и на негативните финансови ефекти от нея, в някои държави може да се стигне до мерки, ограничаващи и дори забраняващи репатрирането на финансови активи - като банковата ваканция в Гърция преди години. Затова БНБ е взела мерки да извади ликвидността на нашите банки от чужбина, като ограничи експозициите им до минималните наличности, нужни за поддържането на сметките използвани за всекидневни операции на паричния пазар и за разплащания.

БНБ отменя предвидените за 2020 г. и 2021 г. увеличения на антицикличния капиталов буфер, като по този начин на банковия сектор му остава на разположение допълнителен капитал от 700 млн. лева. Допълнителният капитал по принцип увеличава възможностите за отпускане на заеми. Да не забравяме обаче, че и преди тази мярка по някои изчисления банковата система разполагаше с капиталов излишък от 3.5 млрд. лева, който обаче не доведе до ръст в кредитирането от 15-20 млрд. лева. Поради това вероятно сегашното капиталово облекчение ще се използва най-вече за управление на влошени заради кризата кредитни портфейли и за поемане на нови проблемни заеми.

В съобщението на БНБ се посочва, че тя прилага допълнителни мерки, с които гарантира безпроблемното функциониране на валутния борд, наличнопаричното обращение, платежните системи и банковия надзор.

Подчертава се, че БНБ е в постоянен и активен контакт в рамките на Европейската система на централните банки и Европейския банков орган за координиране на действията по адаптация и приложение на общоевропейската банкова регулативна рамка. В това отношение е добре Европейският банков надзор да разгледа възможността за временно и дори за постоянно преустановяване на прилагането на Международен стандарт за финансова отчетност 9. Неговото действие е проциклично, особено когато става дума за изискването кредити да се провизират възоснова на допускания за опасност от просрочия, а не на базата на вече реално настъпили просрочия. По логиката на МСФО 9 в момента всички редовно облужвани заеми трябва да бъдат провизирани поне на 10%, ако не и на повече, което би изправило и най-здравата банкова система пред сериозно капиталово предизвикателство. Така че прилагането на МСФО 9 трябва да бъде поне замразено.

Накрая на своето съобщение БНБ призовава за въздържане от предложения за административни и законодателни решения, които могат да имат разрушително въздействие върху финансовата система на държавата.