Правителството иска да увеличи лимита на глобалната програма за емитиране на облигации - от 8 млрд. евро на до 10 млрд. евро

Бюджетната комисия прие на второ четене предложението на правителството за промени в Закона за държавния бюджет за 2020-та. Интересен и за щастие чисто технически дебат се разви по текстовете, свързани с исканото увеличение на дълга, който държавата може да поеме от 2.2 млрд. лева на до 10 млрд. лева. През депутатите от ГЕРБ Министерството на финансите бе внесло допълнителни текстове, с които прецизираше формата, по който ще поема този дълг и източниците, от които ще търси парите. Доколкото още от самото начало бе ясно, че част от нужните пари ще се вземат от външни кредитори, правителството бе добавило в предложението за промени на Закона за държавния бюджет текстове, уточняващи размера на дълга по споразумението с банките, през които то емитира облигации на външните пазари.

Освен това бяха добавени текстове, даващи възможности на държавата да взема заеми от международни финансови институции като Световната банка, Банката за развитие на Съвета на Европа. Международната финансова корпорация, Европейската банка за възстановяване и развитие и други. Тези детайли за важни, защото въпросните международни финансови институции предоставят дългосрочни, евтини, целеви заеми, свързани както с усвояването на определени фондове от ЕС, така и с развитието на определени сектори като например малките и средни предприятия. Трябва да е ясно, че евентуалните заеми от тези институции ще са в рамките на предложения от правителството общ дългов лимит до 10 млрд. лева.

В предложенията имаше и текст, засягащ взаимоотношенията на България с Международния валутен фонд, но той бе оттеглен от министъра на финансите Владислав Горанов в момента, в който стана ясно, че ще се превърне в обект на политически спекулации.

Правителството поиска и бюджетната комисия прие да бъде разширен обхватът на споразумението за дългово посредничество с четирите банки - BNP Paribas, JP Morgan, Citigroup GML и UniCredit Bank AG, като максималният обем на облигациите, които могат да бъдат емитирани по силата на това споразумение, се увеличава от 8 млрд. евро до 10 млрд. евро.

Веднага трябва да се каже, че това не е текст, даващ право на правителството да емитира нов дълг извън поискания в закона лимит до 10 млрд. лева. Работата е там, че през 2015-та тогавашното правителство на Бойко Борисов подписа рамков договор с въпросните банки за изпълнение на глобална средносрочна програма за емитиране на дълг до 8 млрд. евро. По силата на тази програма четирите банки разработват и предлагат стратегия на правителството за емитиране на облигации, представят емисиите пред потенциални инвеститори в рамките на така нареченото роуд шоу, приемат и обработват направените от инвеститорите поръчки, извършват и обслужват трансферите и дори поемат ангажимент да изкупят разликата между емитираните облигации и направените поръчки, ако се появи такава. С две думи въпросното споразумение дава възможност на правителството да взема облигационни заеми на международните пазари бързо и при възможно най-изгодните за него условия.

Доколкото обаче през 2015-та и 2016-та по силата на това споразумение държавата ни емитира облигации за 5.14 млрд. евро, сега има нужда от разширяване на финансовия му обхват до 10 млрд. евро, за да може в него да се вмести новия дълг - до 10 млрд. лева (5 млрд. евро), за които правителството ще иска от Народното събрание разрешение да емитира. Всъщност точно към този детайл депутатите подходиха с разбиране и той не бе подложен на критики от страна на опозицията.