Оптимизмът на министъра на финансите Асен Василев до голяма степен е обясним, на фона на летните резултати по изпълнението на Консолидираната фискална програма (КФП). И през юли бюджетът ще е на излишък от 500 млн. лева, както бе и през юни. При това има нарастване на въпросното положително салдо от 117 млн. на 500 млн. лева.
Причината за този обнадеждаващ резултат е в ръста на преките данъци и осигурителните приходи, но най-вече на неданъчните постъпления. " Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2023 г. са в размер на 37,4 млрд. лв. и нарастват с 3,6 млрд. лв. (10,6 на сто) спрямо отчетените към края на месец юли 2022 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2,7 млрд. лв. (10,5 на сто), неданъчните - с 1,3 млрд лв. (21,9 на сто)", пише в съобщението на финансовото министерство.
Тук е важно от кои точно данъчни приходи идва ръстът, според съобщението за предния месец - юни. Основното увеличение на данъчните приходи е по линия на преките и други данъци, докато при косвените като цяло спадът продължава.
".Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2 341,4 млн. лв. (10,5 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,3 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 4 946,1 млн. лв., като нарастват с 634,8 млн. лв. (14,7 %) спрямо отчетените към юни 2022 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 10 454,4 млн. лв. (спад с 95,4 млн. лв., 0,9 % спрямо отчетените към юни 2022 г.). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 720,6 млн. лв. (в т. ч. 676,6 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система") или ръст от 806,5 млн. лв. спрямо отчетените към юни 2022 г.", пише в юнското съобщение
Също така е голям и ръстът на неданъчните приходи. Според министерството на финансите за юни те са 5 620,8 млн. лв. (ръст от 1 029,5 млн. лв., 22,4 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Въпросът е доколко ръстът от преки данъци и неданъчни приходи е устойчив и ще може ли той да покрие спадът от приходите по ДДС. Най-вече от ДДС от внос, защото, според съобщението на финансовото ведомство за юли има подобрение в приходите по ДДС от вътрешнообщностни продажби (сделки с облагане в страната). Колко е това подобрение и дали е устойчиво предстои да видим. За предните месеци май и юни се наблюдава увеличаване на ръста на приходите от този данък, който дори до голяма степен компенсира спада от ДДС от внос.
Тенденцията с постъпленията от ДДС - особено от сделки в страната е важна, защото това е не само най-големият приходоизточник в бюджета, но и най устойчивият в дългосрочен план. Доколкото в политиката по разходите има дългосрочна тенденция за увеличаването им - най-вече на социалните, то и приходоизточниците трябва да са адекватни на тази политика. Иначе през следващите няколко години 3% дефицит ще е най-доброто, което можем да си позволим. А това не е достатъчно.
Впрочем важно е да кажем, че осигурителните вноски също бележат добър ръст. За юни (данни за юли по това перо все още не са публикувани) постъпленията в социално и здравно осигурителните фондове са общо 4 954,8 млн. лв., което представлява ръст на годишна база от 752,9 млн. лв. (17,9 %). В същото време обаче извършените разходи по бюджетите на социалноосигурителните фондове към април 2023 г. са в размер на 8 881,3 млн. лв. (ръст от 1 504,1 млн. лв. или 20,4 %).
С други думи, финансовата дупка в осигурителната сфера продължава да се разширява и запъването и изисква дългосрочно стабилно нарастващи приходоизточници. В противен случай ще попаднем в плен на постоянно растящ дефицит и увеличаваща се задлъжнялост.
USD
CHF
EUR
GBP
