Увеличението на пенсиите бе лансирано в обществото като едно от основните постижения на правителството на Кирил Петков в борбата срещу инфлацията за запазване на доходите на населението и за намаляване на неравенствата. Според информацията от сайта на Националния осигурителен институт увеличението на минималната пенсия за стаж и възраст при пълен осигурителен стаж се увеличава през 2022-а със следните стъпки: "от 25 декември 2021 г. до 30 юни 2022 г. - 370,00 лв. (увеличение с 23,33 на сто); от 1 юли 2022 г. до 31 декември 2022 г. - 467,00 лв. (увеличение с 10 на сто + 60 лв.)"

От началото на годината в това своеобразно надбягване инфлацията се движи със следните темпове: според изчислявания от Националния статистически институт (НСИ) Индекс на потребителските цени за юли 2022-а спрямо същия период на миналата година, инфлацията е 17.3%, а спрямо началото на 2022-а е 11.3%. Средногодишната инфлация, която е 10.5%,а по отношение на ръста по малката потребителска кошница ръстът е от началото на 2022-а е 12.1%.

За момента изглежда, че заложения в бюджета ръст на минималната пенсия е недостижим за инфлацията. Но да не забравяме, че инфлационния натиск от увеличението на пенсиите от юли тепърва ще се акумулира в ръста на цените на стоките и услугите и както вървят темповете на поскъпване на живота у нас не е ясно, кой ще финишира с по-висок резултат в края на годината - инфлацията или ръста на пенсиите. Освен това натрупаната инфлация вече изяла голяма част от покупателната способност на увеличаването на пенсиите в първата половина на 2022-а.

Със 17.3% по-скъп този юли месец спрямо миналата година

Със 17.3% по-скъп този юли месец спрямо миналата година

Инфлацията от началото на годината (юли 2022 г. спрямо декември 2021 г.) е 11.3%

Да припомним, че това увеличение бе лансирано от тогавашното редовно правителство на Кирил Петков с идеята минималната пенсия - 300 лева, да излезе над границата на бедността - по онова време 369 лева и по тази причина тя бе закована на 370 лева. Само че настъпващата инфлация показа съвсем други реалности на правителството и то сложи границата на бедността на 413 лева. Това става с постановление на Министерския съвет, което въвежда тази граница по определена методика (формула на изчисление). Факт е че въпреки всички усилия минималната пенсия - 370 лева остана под административно определената граница на бедността. Явно и заради това, през втората половина на 2022-а тази пенсия ще бъде актуализирана на 467 лева. Но до тогава границата на бедността, която ще бъде определена за 2023-а може да е достигнала 500 лева. Говори се вече за 504 лева. И минималната пенсия отново ще е в положението на догонваща.

Причината за този ужасяващ маратон, който увеличението на пенсиите е почти невъзможно да достигне поскъпването на живота, е че самото увеличение помпа инфлацията. Причината за това е че не се прави за сметка единствено на ръста на приходите от осигурително вноски, а за сметка на инфлационно вливане на бюджетни пари в сфера (става дума за пенсионната), която не носи увеличение на производството и на Брутния вътрешен продукт. В същото време това вливане носи перманентно увеличение на с милиарди левове годишно на бюджетните разходи, като отнема по линия на трансферите от централния бюджет към бюджета на НОИ огромни средства. Така този процес не само че не помага реално на пенсионерите (заради генерираната и от него инфлация), но и застрашава цялостната финансова стабилност на държавата. Казано по друг начин той крие заплаха за значително намаляване на покупателната способност на всички слоеве на населението и за финансовото подсигуряване на всички критично важни функции на държавата като цяло. По този повод при приемането на последната актуализация на бюджета бе написано много в докладите на Фискалния съвет и в икономическите анализи на БНБ. А и в наскоро публикуваното интервю на служебния министър на финансите Росица Велкова има ясни намеци за тези рискове.

Разходите на българите растат по-бързо от доходите

Разходите на българите растат по-бързо от доходите

Инфлацията е проблем, сочат данните от НСИ

Тук не става въпрос пенсиите да не се увеличават, а на хората с ниски пенсии да не се помага. Но увеличението на пенсиите трябва да е с темпове, които не изпреварват ръста на приходите от социални осигуровки. А помощта да се дава не на всички пенсионери, а само на онези, които наистина имат нужда от помощ. И където е възможно това да не става с даване на пари на ръка, например с плащане на сметки за ток, вода, парно, дърва, газ от държавата през общините, чрез даване на ваучери за седмично или месечно закупуване на точно определени храни и т.н. Ако се приеме този принцип нито увеличението на пенсиите, нито помощите ще са проинфлационен фактор и тогава реалната покупателна способност на най-бедните пенсионери наистина има шанс да надмине границата на бедността.

Същите принципи важат и за увеличението на всички доходи, свързани с хазната. Има обществено съгласие, че с изпреварващи темпове трябва да се увеличава само възнагражденията на учителите и на медицинските работници. И това трябва да остане така, ако искаме да запазим устойчиви финанси и да не се стига до увеличение н данъчни ставки. Всички останали доходи трябва да растат съобразно реалното увеличаване на Брутния вътрешен продукт и на нивото на производителност.