Две особено важни събития, които поради предизборната шумотевица в България ще останат почти незабелязани от масовата публика, насочиха вниманието на финансисти и потребители към лизинговите дружества тази седмица. Занапред компаниите, продаващи стоки и предоставящи услуги на изплащане, ще могат да проверяват своите клиенти за данъчни и осигурителни дългове по електронен път. Нововъведението е резултат от борбата на Националната агeнция по приходите(НАП) с измамите.

Проблемът е, че тази промяна изведнъж нарежда и лизингодателите в един ред с банките, но по друг начин. Докато трезорите правят проверката на кредитоспособността на своите клиенти служебно и задължително чрез кредитния регистър в БНБ, лизинговите дружества ще получат гарантиран достъп до информация от данъчното досие на лизингополучателя в НАП след негово писмено съгласие. Което си е малко демагогия, защото ако един българин иска да получи финансиране от лизингова компания, няма начин да не се съгласи с проверката. Иначе става съмнителен и получава елегантен отказ. Друг е въпросът, че след договорката между изпълнителния директор на НАП Красимир Стефанов и Българската асоциация за лизинг, и тази форма на небанково кредитиране вече ще може да се бори с заемоискателите с лош имидж в НАП. Затова

първият съвет към потенциалните

лизингополучатели е - най-важно е да имате добро досие в данъчното.

Втората новина е подготвяната забрана на всички заеми, давани на ръка. Занапред паричният ресурс, отпускан от едно физическо лице на друго, когато надхвърля битовите проблеми - храна за вечеря, почивка през уикенда или покупка на спитни напитки за разпускаща вечер, задължително ще се заверява при нотариус. Нещо повече, занапред съдът няма да признава никакви устни споразумения за дадени назаем пари. Което прави банковото кредитиране и лизинговото финансиране едва ли не единствените законни източници на заемен паричен ресурс за всички граждани при реализирането на техните житейски планове и мечти - нов дом или лека кола, бяла или черна техника.

Друг е въпросът, че и преди тези драконовски мерки за борба със сивия финансов сектор и с укриването на доходи, се наблюдаваше ускорен

ръст на лизинговото финансиране

в сравнение с банковото кредитиране. И статистиката на БНБ доказва това. В края на миналата година вземанията на лизинговите дружества стигнаха 5.822 млрд. лв.(8.8% от БВП) срещу 3.662 млрд. лв.(6.5% от БВП) в края на 2007 г. На годишна база те нарастват с 59% през декември при 77.7% годишен ръст през септември 2008 г.

Вземанията по финансов лизинг (окончателно и пълно изплащане на придобитата стока, кола или имот) заемат преобладаващата част от общото кредитиране - 5.754 млрд. лв. в края на декември 2008 г. срещу 3.604 млрд. лв. към 31 декември 2007 г. А това е ръст на годишна база от 59.6%, като делът му в общия обем на вземанията по лизингови договори нараства от 98.4% на 98.8%.

Общата стойност на сключените през четвъртото тримесечие на 2008 г. нови договори за финансов лизинг е 936 млн. лв. и е с 1.1% по-малка в сравнение със същия период на миналата година, което се обяснява с настъпващата финансова  криза.

Но и тук има специални пазари, в които лизингодателите са особено силни. В края на декември 2008 г. вземанията по договори за

финансов лизинг на леки автомобили

стигнаха 1.907 млрд. лв., съобщава БНБ. Спрямо декември 2007 г. те нарастват с 54.1%. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг обаче се понижава от 34.3% на 33.1%.

За този период вземанията от сектор «Домакинства» бележи 75.6% увеличение до 527 млн. лв. при 52.4% годишен ръст през септември, а относителният им дял в общия размер на вземанията от резиденти нараства  от 8.3% до 9.2%.

Особено важна е

матуритетната структура на вземанията

Относителният дял на договорите за финансов лизинг със срок между 1 и 5 години се понижава от 87% в края на декември 2007 г. на 81.9% в края на декември 2008 г. За този период размерът им се увеличава с 50.3% до 4.715 млрд. лв. Относителният дял на вземанията с матуритет над 5 години нараства от 9.3% в края на декември 2007 г. на 15.1% в края на декември 2008 г., а стойността им се увеличава със 157.2% до 866.4 млн. лв. Това обаче е сигурен сигнал за промяната в приоритетите на лизингополучателите. Срокът за изплащане на нова кола в изключителни случаи  надхвърля 5 години, докато е почти абсрудно да се намери лизингов договор за нов жилищен имот под 10 години срок на изплащане.

Как да изчислите

месечните вноски и лихвите, които се дължат при покупка на лизинг, ако не използвате ГПР. Тук най-важните параметри са: стойност на актива, който се придобива на лизинг; размер на първоначалната вноска; лизингов срок в месеци и дължима годишна лихва.

В същото време при една по-разширена оценка на разходите в сметките се включват и параметри като общ размер на кредита (или главницата); срок на кредита в месеци; промоционален период в месеци и промоционална лихва; гратисен период в месеци и т.н.

Важно е да се оцени и видът на предлагания от лизинговото дружество погасителен план, защото тук има много варианти. Трябва да се отчита и размерът на първоначалните такси - на първо място процент собствено ко-финансиране, такса кандидатстване; еднократна такса «усвояване», такса за годишно управление, всевъзможни други годишни и месечни такси. Само в този случай може да се определи - макар и приблизително точно, истинската цена на банковите и на лизинговите финансирания и да се направи относителен съпоставителен анализ от естествена за човека - личната изгода.

С една дума трябва да се даде отговор на въпроса - какъв кредит мога да си позволя? Отговорът на този въпрос изисква анализ на променливи като допустима максимална месечна погасителна вноска в лева (валута); срок на издължаване на кредита (в месеци); ГПР.

Има и друг съществен въпрос: да се определи кога е по-изгодно да се придобие мечтаната вещ, имот или кола - с кредит от банка или от лизингово дружество. Или е по-изгодно за момента да се живее например под наем. Затова при поемането на банков или лизингов дълг е особено важно да се изчисли реалната стойност на един недвижим имот. А това става, според фирма «Re/max България», с една относително проста формула, включваща дохода, който един имот е в състояние да генерира.

От компанията предлагат следната формула: [месечен наем] x[12 месеца] x [срок за възвръщаемост от 7 до 10 години] =[цена на имота]

Предложената формула обаче не включва значителни допълнителни разходи като амортизация, поддръжка на сградата, местни данъци и такси, данък върху дохода и т.н., но въпреки това дава един относително ясен ориентир на най-важния въпрос -да се купува или не.

При лизинговите операции с недвижимости и с автомобили е особено важен въпросът

кога ще се прехвърли

придобитият актив - имот, уред, прибор или автомобил на купувача след сключване на лизингови договори. Например в малко лизингови компании практикуват незабавно прехвърляне на собствеността на един нов автомобил на купувача, докато в повечето други фирми това става едва след издължаването на последната погасителна вноска по кредита. Трудно е да се каже кой от двата начина е по-изгоден за купувача, но забавянето в прехвърлянето на собствеността гарантира поне една година без застраховки на новия автомобил, в т. ч. и скъпоструващото «Пълно Каско», което е за сметка на лизингодателя. Една практика, която сваля немалка част от финансовото бреме, лежащо върху плещите на купувача.

Съществено изискване при покупки до 2000-3000 лева е и наличието на регистриран в НОИ трудов договор със срок по-голям от времето, необходимо за изпълнение на  договорения погасителен план. Подобно изискване, удостоверяващо кредитоспособността, имат например фирмите, продаващи бяла и черна техника, както и компютри, макар че доход може да се докаже и с договори за наеми, аренди, хонорари, контракти за управление на фирми и т.н.

С една дума, въпреки рекламите, обещаващи бързина и леснина при сключването на лизингови договори, успехът и в този бизнес е повече резултат на предварителна напрегната работа, а не на късмет или моментна удача.