Служебният министър на финансите Росица Велкова поиска от всички свои колеги министри да намалят разходите си с 20% заради риск за бюджета, пише "24 часа". Тя е изпратила писмо до премиера и министрите на 14 март.

Причините за тревогата на финансовия министър са значителните по размер разходи от закони, гласувани от предишни народни събрания. Тя посочва, че изпълнението им води до влошаване на бюджетното салдо. По думите й се очертава дефицит от около 7% от БВП.

Според Велкова най-застрашаващи фискалната стабилност са увеличението на пенсии и социални възнаграждения, намалените данъчни ставки, както и неизпълнени европейски и национални инвестиционни програми.

Тъй като някои от мерките, приети от 47-то НС през 2022 г., влязоха в сила в края на годината, дефицитът за 2022 г. остана в рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство. Целогодишният ефект от прилагането на тези политики и изместването на нереализираните инвестиционни разходи водят обаче до значително увеличаване на разходите по бюджета за 2023 г. и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка на 6-7 %, уточни тя.

Министърът на финансите посочва следните рискове, с които аргументира искането си за съкращаване на разходите:

- Сериозно влошаване в средносрочен план на поддържаната фискална устойчивост.

- Промени в структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения и липса на гъвкавост за отпадане на действащи и реализиране на нови политики и програми.

- Увеличен рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит, който може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на плащанията от ЕС.

- Отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото.

- Вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната.

- Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми.

- При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 % от БВП.