На бюджета му предстоят сериозни дългови плащания

България вече успя да пласира първите си две облигационни емисии в условия, когато страната сменя паричната си единица от лева в евро.

Аукционът на първата емисия, която излезе на пазара, се проведе на 19 януари. Това бяха двегодишни облигации с общ номинал 150 млн. евро , които носят лихва от 2.25% годишно и доходност от 2.33 процента. Втората емисия бе пласирана съвсем наскоро - на 26 януари. Нейният номинал отново е 150 млн. евро. Тези облигации обаче са петгодишни и носят лихва от 2.75%, като постигнатата по тях доходност е 2.94 процента.

Доколко въпросните емисии за общо 300 млн. евро са успешни, е трудно да се каже, защото няма база за сравнение. Липсват емисии със сходни параметри като пазар, срочност и валута, за да проверим дали влизането в еврозоната наистина води до намаляване на цената, която бюджетът плаща за вземане на дълг.

България остава една от страните в ЕС с най-ниско съотношение на дълг към БВП

В края на третото тримесечие на 2025 г. съотношението на брутния държавен дълг към БВП в еврозоната възлиза на 88,5%

База за сравнение обаче скоро ще се появи, тъй като е почти сигурно, че нови, и то значителни по обем емисии ще бъдат предложени. Ако не от правителството в оставка, то от служебния кабинет. Аргумент за това е не само необходимостта от финансиране на текущите големи държавни разходи, но и предстоящият падеж на две огромни по размер облигационни задължения. Ако погледнете Бюлетин "Дълг и гаранции на подсектор "Централно управление" за ноември 2025 г. в статистиката на страницата на Министерството на финансите (Бюлетинът за декември още не е излязъл), ще видите, че на 24 февруари 2026-а падежира петгодишна облигационна емисия с общ номинал 1.7 млрд. лева, или близо 869.2 млн. евро. Впрочем тя е с нулева лихва и доходност от 0.02% годишно.

Еднократното погасяване на такова задължение изисква предварително натрупване на ликвидност, за да не натовари държавния бюджет, който и без това е силно разклатен поради разюзданата проразходна политика, водена няколко години наред, както и заради факта, че е в удължителен период заради липсата на гласуван редовен бюджет за 2026-а. А това води до редица законови ограничения.

Не бива да забравяме, че след февруарското голямо дългово плащане, според бюлетина на финансовото ведомство, има и още едно. То е през юли 2026-а и е за 802.75 млн. лева, или за близо 410.44 млн. евро. За него също ще трябва предварителна подготовка, особено ако към този момент отново сме със служебно правителство и без редовен бюджет за 2026-а. А това съвсем не е изключено като вариант.

България е страната в ЕС с най-нисък външен дълг

Той е в размер на 23.9% от БВП