На бюджета му трябват пари на всяка цена, за да финансира разходите си. Това е една от възможните причини държавата да продължи да пласира краткосрочен дълг при постоянно влошаващи се параметри.

На 10 октомври 2022 г. Министерството на финансите преотвори емисия държавни ценни книжа (ДЦК) с оригинален матуритет от 10,5-години, деноминирана в лева, с падеж 27.07.2026 година. Това означава, че цената, че доходността, която инвеститорите са поискали, за да купят книжата е за срок до падежа от 3 години и 10 месеца.

На проведения аукцион бяха пласирани ДЦК за 200 млн. лв. съвкупна номинална стойност при среднопретеглена годишна доходност в размер на 4,47 %. При предното преотваряне на същата емисия облигации преди седмица среднопретеглената доходност бе 4.01 процента. Това е влошаване с 0.46 процентни пункта или с над 10% само за седем дни. Нищо чудно при следващото преотваряне доходността вече да надскочи 4.5% годишно.

Вярно, че при доходност от 4.01% правителството успя да пласира малко повече от половината облигации, а сега покритието 1.15 пъти над предложения номинал от 200 млн. лева. Но това не значи, че постигната на последния аукцион доходност от 4.47% е предел. Нищо чудно при следващото преотваряне доходността вече да надскочи 4.5% годишно.

Аргумент в полза на тази прогноза е влошаващата се оценка за стабилността на българския фиск, който се изразява в нарастващия спред на българските ДЦК и аналогичните Германски бундесбонове. Преди седмица той бе 221 базисни точки, а сега е 263 базисни точки.

И за да няма съмнение колко бързо се влошава ситуацията, ще при помним, че при преотварянето на същата тази емисия преди месец - на 19 септември, постигната средна годишна доходност бе едва 3.01, поръчките покриваха 1.51 пъти предлагания номинал, а спредът с германските ДЦК бе едва 147 базисни точки. Тогава всички тези "едва" ни се струваха твърде много, но сега изглеждат като трудно постижим блян.

Редно е да се каже, че цялата настояща влошаваща се ситуация възникна благодарение на административните и законови бюджетни решения на последното редовно правителство и подкрепящото го мнозинство. И доказателство за това са именно растящите спредове с германските ДЦК. Ситуацията най-вероятно ще продължи да се влошава, но политиката на служебното правителство за вземане на дълг е правилно, защото предвид големия риск да няма редовен кабинет и нов или актуализиран бюджет, с който да влезем в 2023-а, на държавата и трябва значителен фискален резерв, с който да посрещне всички законово вменени й и евентуални извънредно възникнали разходи.

Това е цената, която трябва да платим за безотговорното от фискална гледна точка поведение на последното редовно правителство.