Дефицитът на Консолидираната фискална програма (КФП) застрашително бързо се покачва. За един месец - от края на август до края на септември, той се е увеличил с около 1.12 млрд. лева ( близо 66.67%) от малко над 1.68 млрд. лева на 2.8 млрд. лева.
Основната причина за този ръст, който може да ни доведе до над 3% бюджетен дефицит в края на годината, са постоянно увеличаващите се разходи, чийто ръст бе заложен при последното редовно правителство и се подхранваше от решенията на всяко следващо Народно събрание.
Фактите в съобщенията на Министерството на финансите недвусмислено подкрепят едно такова заключение. Най-малкото, защото постъпленията от данъци и като реален, и като относителен ръст, и дори като изпълнение спрямо заложените, са по-високи в сравнение с показателите от миналата година. Ето какво пише финансовото ведомство по този въпрос:
"Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2024 г. се очаква да бъдат в размер на 52,1 млрд. лв., което представлява номинален ръст от 9,3 на сто спрямо същия период на предходната година. И през септември продължи наблюдаваната тенденция от предходните месеци за умерено нарастване на постъпленията в частта на данъчните и осигурителните приходи, като се очаква изпълнението към септември 2024 г. да бъде 73,0 % от годишните разчети, при 70,3 % за същия период на 2023 година.
Съпоставени с деветмесечието на предходната година, постъпленията по КФП нарастват с 4,4 млрд. лв. (9,3 на сто), като принос за това имат данъчно-осигурителните приходи, които нарастват в номинално изражение с 4,9 млрд. лв. (13,2 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС), които нарастват с 0,8 млрд. лева. В сравнение с предходната година неданъчните приходи намаляват с 1,3 млрд. лв. (15,6 на сто), което се дължи главно на приходите от дивидент и приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове"
Ясно си личи и еднократното и изключително вредно източване на средствата от енергийния сектор, което предприе последното редовно правителство, за да закърпи иначе изначално продънения си бюджет.
"През деветмесечието на 2023 г. приходите от дивидент за държавата от държавни предприятия бяха в размер на 1,56 млрд. лв., докато през настоящата година постъпленията за периода са едва 0,1 млрд. лв., при планирани 0,34 млрд. лв. Основната причина за това е неразпределяне на дивидент от печалбата на "БЕХ" ЕАД за финансовата 2023 г. При постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове, влияние оказват по-малките количества и по-ниската цена на квотите през 2024 година", се казва в съобщението на Министерството на финансите. И тук вече, без каквито и да е колебания, се вижда как предприетото през 2023-а източване на енергийния сектор носи трайни вреди в няколко направления. На първо място води до изкривявания в динамиката на бюджетните приходи, на второ място създава фалшиви предпоставки за трайно увеличаване на бюджетните разходи с постоянен характер, на трето място лишава дългосрочно от ликвидност енергийния сектор и то във времена, когато на него му предстоят инвестиции за милиарди.
Ръстът на данъчно-осигурителните приходи, не може да компенсира постоянно увеличаващите се бюджетни разходи. Кои са те всички знаем, но нека видим какво пише по този повод Министерството на финансите:
"Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2024 г. възлизат на 54,9 млрд. лв., което е 67,3 % от годишните разчети. Спрямо предходната година се отчита нарастване основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 г. и ЗДБРБ за 2024 г., и други".
Това е важно да се знае и подчертава, защото идва ново Народно събрание, което много вероятно отново няма да излъчи редовно правителство, пък и дори такова да бъде съставено, то вероятно ще носи същия характер като последното редовно правителство, което нанесе всички сегашни щети на фиска. Не трябва да се съмняваме, че едно продължаващо повишение на бюджетните разходи от допълнителен ръст на пенсиите и заплатите не може да бъде компенсирано от аналогичен ръст на данъчните приходи в следствие на по-високо потребление, доходи и печалби. Това ясно си личи от резултатите на сегашния бюджет. Това което ще следва от продължаването на подобна политика е свиване на разходите за инвестиции, увеличаване на бюджетния дефицит и нарастване и оскъпяване на държавния дълг, в това число и на директните бюджетни разходи за обслужването му. Впрочем това оскъпяване вече е налице. За осемте месеца (до края на август) на миналата година разходите на бюджета за обслужване на дълга са били 356 млн. лева при общ размер на дълга от 37.25 млрд. лева, за осемте месеца на тази година разходите на бюджета за обслужване на дълга вече са 485.3 млн. лева при общ размер на дълга от 41.99 млрд. лева. расте и дълга и лихвените плащания по него, но по неприятното е, че ако направите съответните изчисления ще видите, че се увеличава и делът на лихвените разходи спрямо общия размер на дълга. С други думи той става по скъп и с нарастването на дефицитите тази тенденция ще се увеличава. Тенденция, която носи висок риск от фискална катастрофа, която може да бъде избегната само по един начин с увеличаване на данъчното бреме.
USD
CHF
EUR
GBP
