Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ настоява за изграждане на консенсусна национална стратегия за справяне с епидемията от коронавирус. Това заяви председателят й д-р Иван Кокалов на форума "Здравната система в условията на пандемия от COVID-19".

От Федерацията отбелязват, че досега няма изградена такава национална стратегия, която да описва и препоръчва цялостен алгоритъм за пациента от извънболнична помощ - прегледи, изследвания, престой в къщи при карантина, определени симптоми, през болнична помощ - клинично поведение и грижи след дехоспитализацията и/или отзвучаване на симптомите при домашно лечение. Те недоумяват защо за най-масовото заболяване липсва единен модел за диагностика, лечение и рехабилитация.

От ФСЗ са разработили система от мерки за справяне с пандемията у нас, които са включени в "Програма за противодействие на негативните последици от пандемията от COVID-19 и въвеждане на нови организационни модели и практики".

Целта й е създаване на ефективна организация за борба с COVID-19 чрез: въвеждане на постоянни механизми за мотивиране на лекари, медицински сестри и немедицински специалисти за работа в условията на епидемията; осигуряване на безопасни условия на труд за медицинския персонал; намаляване на въздействието на рисковите фактори на епидемията чрез мерки за ограничаване на разпространението на инфекцията - социална дистанция, въвеждане на дистанционни комуникационни методи, избягване на хора със симптоми, спазване на хигиена, разработване на национална стратегия за борба с пандемията, разработване на алгоритми и протоколи за необходимото поведение на населението в ситуация на пандемия и организация на медицинските услуги в извънболничната и болничната помощ, въвеждане на електронизация на здравните услуги, въвеждане на телемедицински услуги.

От ФСЗ напомнят, че здравната система не може да функционира без квалифицирани и мотивирани медицински специалисти. Те подкрепят политическото решение на правителството за въвеждане на бюджетно финансиране на работещите на "първа линия", като настояват допълнителните бюджетни средства да се планират и за 2021 г.

От Федерацията настояват и за осигуряване на здравословни условия на труд за медицинския персонал. Сред основните мерки за това са: предоставяне на лични предпазни средства, осигуряване на правилен режим на труд и почивка, спазване на личната и общата хигиена в лечебните заведения, предотвратяване на нараняванията на персонала, осигуряване на подкрепящо и здравословно хранене, на допълнителен отпуск и на лечение в лечебно заведение при заболяване.

За изпълнението на тези мерки обаче е необходима актуална оценка на риска за COVID-19 в лечебните заведения, което означава анализ и контрол на оценката на риска всички длъжности и работни места: определяне на рисковите групи работещи; осигуряване на качествени лични предпазни средства, съобразени със специфичните рискове; навременна информация на медицинските работници.

Заради ръста на заразени лекари и специалисти по здравни грижи от Федерацията искат да бъдат изготвени и Планове за действие при отсъствие на голяма част от персонала.

Според тях, за да се приложат мерки за ограничаване на пандемията, е необходимо въвеждането на цялостна електронизация на процесите на предоставяне на медицински услуги, както и въвеждането на телемедицински услуги.

Д-р Кокалов увери, че ФСЗ ще работи за по-високи доходи на работещите в здравеопазването, ефективност на вложените публични средства, максимално опазване здравето на нацията и устойчива здравна система.

По време на форума стана ясно, че през 2019 г. у нас работят около 29 600 лекари, 7376 стоматолози и 30 546 медицински сестри. По брой лекари на 100 000 население България е на шесто място след държавите на ЕС, а по брой специалисти по здравни грижи - 485/100 000, се нареждаме на предпоследно място в ЕС.

Близо 48% от медицинските специалисти работят в трите големи града - София, Пловдив и Варна.

Страната ни е на първо място в ЕС по брой болници на 100 000 население - 5,3/100 000 при среден брой за ЕС 1,91/100 000.

По болнични легла (745/100 000) пък сме на второ място след Германия. Средно в ЕС те са 541 на 100 000 население.

Към 1 ноември от общия брой договорени легла с НЗОК - 48 865, са заети 20 224 (41%). Заради пандемията леглата за лечение на пациенти с коронавирус се увеличават от 10 на 20%, като за големите болници ще достигнат половината от капацитета им.