Няма краста и екзотични болести сред мигрантите в бежанския център в Харманли. Това стана ясно от брифинг пред центъра след сигнали, че непознати за България зарази са плъзнали в бежанския лагер.

В Харманли хората настръхнаха от опасността болестта да плъзне в града. Няма опасност за жителите на града, според началника на лагера Димитър Захариев.

Към момента в центъра са настанени 3100 души. Всеки един от тях минава медицински преглед при приема и когато се установи заболяване, се изпраща на специалист, който да назначи лечение, обясни Захариев, цитиран от Haskovo.net. Той уточни, че действително са имали 41 случая с краста, които вече са излекувани. Мигрантите с краста дошли в лагера излекувани.

Искат спешна проверка за болни от краста в мигрантския лагер в Харманли

Искат спешна проверка за болни от краста в мигрантския лагер в Харманли

Местните жители се страхуват от епидемия

Според общинския съветник Светлана Николова обаче в лагера върлува и друга опасна зараза - тропическа болест, наречена кожна лайшманиоза. Тя е известна като "бяла проказа", наричат я още "Злото от Алепо". Преди два дни Светлана Николова застава пред портала на лагера и само за 30 минути открива 16 мигранти с ранички по телата. Според публикация в медиите всеки трети излизащ от лагера мигрант признавал, че страда от тези кожни проблеми.

По думите на епидемиолога д-р Снежана Иванова кожната лайшманиоза е непознато за България заболяване. Тя обаче не се нае да диагностицира болестта по десетките снимки, които Светлана Николова показа пред нея и шефа на центъра. Николова се защити, обяснявайки, че е изпратила фотосите на експерта по паразитология доц. Вучев, който бил категоричен, че става дума за екзотичната лайшманиоза. Тя се пренася от пясъчните мухи и папатациеви мушици.

Истинският бум на заболяването, при тези му размери сред мигрантите, може евентуално да се очаква през пролетта и лятото на идната година сред местните, тъй като за заразяването на папатака трябва определена температура. Инкубационният период на болестта е от няколко дни до година, а понякога и повече.

Кожната лайшманиоза е лечима, обяснява Светлана Николова. За доказателство тя донесе пред лагера учебник "Тропически болести".

"Не може да се поставя диагноза по снимки", отново изтъкна д-р Снежана Иванова. Тя поясни, че болестта може да се установи след изследвания.

Началникът на лагера Димитър Захариев пък допълни, че са изпращали 3-ма мигранти в Пловдив за изследвания заради съмнения за лайшманиоза, но диагнозата не се потвърдила.

Докато се води спорът, няколко мигранти демонстрирали раните по телата си. Според афганистанеца Омей Ниази много хора в лагера страдали от тях. Те предизвикали сърбежи, а в по-тежките случаи и болка. Преди ден негов сънародник поискал лекарство в харманлийска аптека, но фармацевтите му казали, че трябва да бъде прегледан от лекар, който да предпише лечение.

"В лагера нас, афганистанците, не ни преглеждат, лекуват само сирийците", оплакват се мигрантите.

Според шефа на лагера сред 3100-те бежанци има сирийци, иракчани и афганистанци, като последните са най-многобройни. Димитър Захариев настоява да не се всява паника в Харманли и продължава да твърди, че такива заболявания в лагера няма.