От поне 10 години в България има недостиг на анестезиолози. Към момента са около 1200, необходими са около 2500.

Това заяви пред БГНЕС чл.-кор. проф. д-р Николай Петров, д.м.н. - ръководител на Катедра "Анестезиология и интензивно лечение" на ВМА и председател Българско дружество по анестезиология и интензивно лечение.

Той подчерта, че цифрата за броя на анестезиолозите е динамична, но може да се приеме, че са около 1200. "Два пъти през годината има сесии за придобиване на специалност - през месеците май и декември, и сега предстои такава сесия. Предполагам, че 20-30 от специализантите ще станат анестезиолози, вече специалисти. Голяма част от колегите обаче спират работа, някои загиват, някои занимават в чужбина. Така че това е динамична цифра, но се движи около 1200", поясни проф. Петров.

По думите му, няма точни статистически данни за това колко трябва да са анестезиолозите у нас, но не е трудно да бъде изчислено. "Във всяка болница, съобразно нивото й на компетентност - I-во, II-ро, III-то, има определена минимална бройка. Ако сложите и операционните зали - във всяка трябва да има един анестезиолог и една сестра, тогава ще излезе, че необходимостта ще бъде не по-малко, според мен, от 2000- 2500 души, за да може да се покрият всички нужди", пресметна специалистът.

Той добави, че от поне 10 години има недостиг на анестезиолози в България, но колегите му се справят с цената на свръхусилия и претоварване. По думите му, бърнаут синдромът сред представителите на гилдията е силно разпространен.

За да се преодолее този недостиг, първата стъпка е да се осигурят достатъчно места за специализация, като според проф. Николай Петров, в това отношение сега има прилично като бройка места. Важна е и привлекателността на специалността, върху което се работи изключително много през последните години и в момента действително има желаещи да се развиват в тази насока.

Необходима е още добра организация на работата, за да не се стига до претоварване на колегите. И на четвърто, но бих го изтеглил на първо място, е заплащането, което да бъде достатъчно, за да нямат мотивация да заминават в чужбина. Трябва да признаем, че заплатите малко мръднаха, но така или иначе продължават да бъдат ниски на фона на обществения живот в страната, коментира още проф. Петров.

А липсата на специалисти-анестезиолози в някои райони на страната специалистът коментира, припомняйки кончината на д-р Милан Първанов от болницата в гр. Гоце Делчев, който до последно се грижеше за своите пациенти, болни от COVID-19 и не само, но загуби битката за собствения си живот.