На 25 април тази година, майка на дете със Синдром на Даун и рецидивирало онкологично заболяване, подава заявление в НЗОК за заплащането на две лекарства, които не са разрешени за употреба у нас. Случаят е спешен и се задейства спешната процедура. В заявлението обаче липсва медицинска документация от болницата, в която лекуват детето - ИСУЛ. Касата си спазва процедурата и изисква липсващите документи.

Месец по-късно, когато случаят се разглежда за втори път, защото е спешен, тази документация още не е постъпила. Специализираната комисия, която се събира отново, констатира, че от болница "Царица Йоана" все още няма предоставен протокол на лекарско-контролна комисия. Въпреки това, поради съкратените срокове (повече от месец), тя предлага непълната документация по случая на детето да бъде изпратена за становище на двама експерти. Такъв е редът по Наредба 2, от тази година. Писмата до консултантите са изпратени на следващия ден с куриер и по електронна поща.

Шест дни по-късно от Университетска болница "Царица Йоанна - ИСУЛ" най-сетне предоставят въпросния документ, но отново не вписват цените на двата неразрешени за употреба у нас медикамента.

Провежда се и среща (вече трета) между Специализираната комисия към НЗОК, представител на ИСУЛ и външен консултант, за да се уточни как да се процедира с подадените заявления за заплащане на двата медикамента. Споразумяват се най-сетне по неясните въпроси и го потвърждават писмено.

След седмица (спешно), в НЗОК пристигат становищата на външните консултанти, но от ИСУЛ още не са предоставили документ за цените на двата продукта. На 18 юни, ден преди смъртта на детето, след като е специално изискан от Касата, документът най-сетне е предоставен.

Управителят на НЗОК тутакси издава заповед, с която се одобрява изплащането на 23 377,40 лв. - по цени, заявени от ИСУЛ.

Междувременно, докато върви безсмислената кореспонденция между болница и каса, и специалната комисия се събира, за да предприеме следваща стъпка по сложната процедура, близките на детето откриват дарителска сметка, в която се набират средства за лечението му в Германия. Стартират кампания, която става много популярна в социалните мрежи, и макар сумата да е солидна - 155 хиляди евро, половината от парите се събрани. Това се случва докато институция и болница се гърчат в процедури. Все пак, въпреки многото неясноти и очевидното забавяне, когато състоянието на детето става критично, в ИСУЛ се разбързват и предоставят на майката фактура за близо 14 хиляди лв. Вероятно си дават сметка, че случаят върви към тъжната си развръзка, и понеже не е сигурно кога ще видят пари от касата е най-лесно да бутнат фактурата в ръцете на отчаяната майка. Ще плаща, къде ще ходи. Детето ѝ вече не може да диша самостоятелно, страда нечовешки, показателите му са критични. Останали са само надеждата и дарителската сметка, в която парите чакат. Два дни след връчването на "касовата бележка" детето умира.

Това, накратко, е механизмът, по който спешно се реагира при тежко болен пациент у нас.

Оказва се, че на НЗОК са нужни почти два месеца, за да се задейства изплащането на животоспасяващи медикаменти. Друг е въпросът, защо тези медикаменти не са в списъка на лекарствата, които се поемат от касата, щом са за терапия от "първа линия", а изискват специално заявление. Оказва се, че в ерата на комуникациите болница и Каса "нямат обратна връзка", както се изрази директорът на ИСУЛ и е невъзможно той да вдигне телефона, да влезе във връзка и най-сетне да си каже цената, вместо да се скатава пред комисиите и да бави документи.

Оказва се също, че едни и същи медикаменти имат различна стойност, според това за кого е предназначена фактурата. По този казус чакаме резултатите от проверката на Медицински одит.

Възможно е, от медицинска гледна точка, това усмихнато дете да не е имало големи шансове. Макар че трите вливания на противотуморни медикаменти би трябвало да доказват обратното. Възможно е, докато в НЗОК са заседавали, а в ИСУЛ са нахвърляли варианти на цени според клиента, лечението му по никакъв начин да не е било възпрепятствано (както увериха от Касата). Но е... не е нормално. Убива.