След десетилетия на разходи извън възможностите си Франция, трябва през следващите седмици трябва да покаже как се избягва бюджетна криза, която излага на риск кредитния й рейтинг и дори може да доведе до падането на правителството на президента Еманюел Макрон. Това предаде Ройтерс.
Моментът не може да бъде по-лош. Скъпите обществени услуги са обект на съкращения точно докато Макрон и неговите съюзници водят кампания за изборите за Европейски парламент през юни. В същото време Париж се готви за домакинството на Олимпийските игри.
Това безотговорно финансово управление на сметките на нацията трябва да спре сега, категоричен е лидерът на консерваторите Ерик Сиоти. Сиоти настоя правителството да приеме спешно законодателство за преразглеждане на бюджета за 2024 г. - опасна перспектива за правителство без работещо мнозинство в парламента. Ако правителството го прокара без гласуване, може да последва вот на недоверие
Министрите признават, че 10 милиарда евро спешни съкращения на разходите, които вече са предложени в тазгодишния бюджет, няма да бъдат достатъчни и че ще трябва да бъдат законодателни нови мерки. Но дори и с държавните разходи, които през годините са достигнали 57% от националното производство - най-високото от всяка развита икономика, намирането на места за съкращения ще бъде болезнено.
Сред услугите, посочени от министъра на финансите Бруно Льо Мер, е медицинският транспорт, включително частните таксита, които всеки ден превозват хиляди френски пациенти до и от уговорени срещи, като държавата плаща по-голямата част от таксите. По думите му Франция вече не може да си позволи такава щедрост, като определя общите разходи за медицински транспорт за застаряващото население на страната на 6 милиарда евро годишно, почти два пъти повече от целия бюджет на министерството на културата.
Париж ще изпрати преработен план за намаляване на дефицита в Брюксел през следващите няколко дни. Въпреки че пропусна миналогодишната цел за дефицита с голяма разлика и тази година също е изложена на риск, правителството отказва да се откаже от надеждата да свие фискалния дефицит до по-малко от ограничението на ЕС от 3% до 2027 г., края на петгодишния мандат на Макрон .
Дефицитът през 2023 г. беше 5,5% от БВП, надхвърляйки целта на правителството от 4,9%. Рейтинговата агенция Moody's посочи, че постигането на тазгодишната цел за дефицит от 4,4% ще изисква намаление с 1 процентен пункт от БВП - около 28 милиарда евро - което е постигнато само веднъж от 2000 г. насам.
За управителя на централната банка Франсоа Вилерой дьо Гало основният проблем е, че последователните правителства позволяват разходите да растат по-бързо от инфлацията в продължение на десетилетия.