Президентът на САЩ Доналд Тръмп се подготвя да наложи нови мита върху вноса от десетки държави още тази седмица, съобщи Financial Times, цитиран от "Ройтерс". Решението идва, тъй като временната универсална 10-процентна тарифа върху вноса в САЩ трябва да изтече в петък.
Според изданието най-непосредствено очакваните нови мита вероятно ще останат на равнище около 10%, колкото са и действащите в момента. Администрацията на Тръмп обаче работи и по други разследвания, които биха ѝ дали законово основание впоследствие да въведе значително по-високи мита за отделни държави или категории стоки.
Митата са основен елемент от търговската политика на Тръмп, който ги използва като инструмент за натиск с цел насърчаване на производството в САЩ, намаляване на търговските дефицити и постигане на нови търговски споразумения.
Как действат митата?
Митото представлява данък върху вносните стоки. То не се плаща пряко от държавата износител, а от американския вносител - компанията, която внася съответната стока в САЩ. Данъкът се събира от американските митнически власти при влизането на стоката в страната.
На практика вносителят обикновено има три възможности:
- да поеме допълнителния разход за своя сметка, което намалява печалбата му;
- да договори по-ниска цена с чуждестранния производител;
- или да прехвърли частично или изцяло по-високите разходи върху крайните потребители чрез по-високи продажни цени.
Икономистите посочват, че в повечето случаи значителна част от тежестта на митата се поема от американските компании и крайните потребители, тъй като те плащат по-високи цени за вносните стоки. В същото време износителите от засегнатите държави също могат да понесат загуби, ако продажбите им в САЩ намалеят или бъдат принудени да намалят цените си, за да останат конкурентоспособни.
Затова макар митата формално да се плащат в Съединените щати, икономическите им последици често се разпределят между американските вносители и потребители, чуждестранните производители и техните правителства чрез намален износ и по-слаб икономически растеж.
Какъв е ефектът от досегашните мита?
Откакто Доналд Тръмп започна да налага нови мита през втория си президентски мандат, ефектите върху американската икономика остават смесени.
Една от основните цели на митническата политика е да намали търговския дефицит на САЩ - разликата между стойността на вноса и износа. Засега обаче няма трайно обръщане на тенденцията. Търговският дефицит продължава да е висок, като при някои държави и стокови групи дори се увеличи. Причината е, че американските компании често заменят доставките от една държава с внос от друга, вместо изцяло да преминат към местно производство.
В същото време митата вече оказват влияние върху инвестиционните решения на редица компании. За да избегнат по-високите разходи при внос, някои производители обявиха разширяване на съществуващи заводи или изграждане на нови производствени мощности в САЩ. Това се наблюдава най-вече в автомобилната индустрия, производството на батерии, полупроводници, стомана, алуминий и други стратегически отрасли.
Ефектът обаче не е еднакъв за всички сектори. Преместването на производството изисква значителни инвестиции, квалифицирана работна сила и време, поради което много компании предпочитат да преместят производството си в държави, които не са обект на американски мита, вместо директно в САЩ.
Икономистите са разделени в оценките си. Поддръжниците на митата смятат, че те вече насърчават реиндустриализацията на САЩ и укрепват националната сигурност чрез възстановяване на ключови производства. Критиците обаче посочват, че митата повишават разходите на бизнеса и цените за потребителите, докато положителният ефект върху търговския дефицит засега остава ограничен.
Така, повече от година след началото на новата митническа политика, може да се каже, че най-видимият резултат е засиленият интерес към инвестиции и изграждане на производствени мощности в САЩ, докато намаляването на търговския дефицит все още не се е превърнало в трайна тенденция.
Защо не сме свидетели на пълномащабна търговска война?
Въпреки честото използване на термина "търговска война", досега не се стигна до пълномащабен глобален търговски конфликт. Причината е, че повечето държави избягват мащабни ответни мерки срещу САЩ. Вместо да налагат високи мита върху широк кръг американски стоки, те предпочитат да водят преговори с Вашингтон, да търсят изключения за свои продукти или да ограничават ответните действия до отделни чувствителни сектори.
За много икономики американският пазар остава твърде важен, за да рискуват рязко ограничаване на търговията. Освен това САЩ са най-големият вносител в света, което дава на Вашингтон значителен лост в търговските преговори. Ако дадена държава наложи широкообхватни ответни мита, тя рискува да загуби достъп до американския пазар или да се сблъска с още по-високи американски тарифи.
В резултат досегашната стратегия на администрацията на Доналд Тръмп се характеризира по-скоро с асиметричен натиск, отколкото с класическа търговска война. САЩ въвеждат или заплашват с нови мита, а засегнатите държави в повечето случаи реагират с преговори, частични отстъпки или ограничени ответни мерки, вместо с мащабна ескалация.
Това е и причината, поради която икономическите последици досега са по-ограничени от прогнозите за глобална търговска война. Въпросът е дали тази ситуация ще се запази, ако САЩ наложат значително по-високи мита на по-голям брой държави и ако основни търговски партньори като Европейския съюз, Китай, Канада или Мексико решат да отговорят с по-мащабни ответни мерки.

USD
CHF
GBP
bozia-ivanov
на 23.07.2026 в 07:43:17 #1С увеличение на митата става ясно,че поставената задача на рижия псих от задкулисието е плавно разрушение на и без това вече почти неработещ икономически механизъм,с опит за някаква реиндустриализация.Но тя не се случва,а резултата с митата води до повишение цените,оттам на инфлацията,като реалната манипулативно се намалява до 3—4%(cpi индекса),докато промишлената(ppi) е почти 2,3 пъти по—голяма.От друга страна се прави всичко възможно,с рестрикциите,замразяване валутни активи,войната в Иран и с Русия,се подрива долара и той се обезценява,което прави по—трудно пласиране на нов дълг(тъй като трябва да се повишава доходността на книжата за компенсация на инфлацията),но това пък води до повишаване обслужването му.Няма нормално излизане от затворения кръг и ще има големи сътресения при рухването на модела в недалечно бъдеще…..