Преговорите на специалните пратеници на президента на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър с президента на Украйна Володимир Зеленски и представители на ЕС, проведени в Осло, са били "много продуктивни", съобщи кореспондентът на Axios Барак Равид в социалната мрежа X.
"Според американски служител преговорите на Стив Уиткоф и Джаред Къшнър с президента Зеленски и лидерите на Норвегия и Финландия, които се състояха, са били "много продуктивни и конструктивни", - написа той.
Според информиран източник Украйна "е изложила нови идеи и предложения, които са били подробно обсъдени".
Събеседникът на журналиста отбеляза, че страните са постигнали "значителен напредък в изработването на координиран подход към взаимодействието с Русия и напредъка на дипломатическия процес".
Той добави, че между САЩ, Украйна и Европа е постигнато "стабилно взаиморазбирателство на работно ниво" относно по-нататъшните стъпки и "обща ангажираност към търсенето на практични решения за прекратяване на войната".
Съобщава се, че по време на преговорите в Осло са били обсъдени елементи на всеобхватно мирно споразумение, включително дългосрочни гаранции за сигурността на Украйна, план за следвоенно икономическо развитие и просперитет, както и "по-широка архитектура на европейската сигурност, предназначена да осигури дългосрочна стабилност".
След преговорите в Осло Уиткоф ще отпътува за Русия.
"Целта е да се надгради постигнатият напредък в отношенията с Украйна и Европа, да се обсъдят предложенията с Русия и да се създадат условия за преки тристранни и по-широки многостранни преговори", - цитира Равид изявлението на своя събеседник.
USD
CHF
GBP
n-a-Sfr8RjqT
на 21.10.2026 в 13:34:19 #22. ВТОРОТО НАШЕСТВИЕ До 1877 г. Русия води 12 войни с Турската империя. Всички тези войни са завоевателни, за заграбване на територии. Често военните действия се водят на територии с българско население. През 1810 г. главнокомандващият на руските войски граф Каменски заповядва Свищов, който е бил един от най-богатите и най-добре застроени градове в българските земи да се разруши, защото нямало достатъчно военна сила, за да защитава града при евентуално турско контранастъпление. Съвременник на събитията от руската армия пише: „Бяха ограбени по най-варварски начин мирни жители, по-голямата част от които бяха християни.... Цялата тази кампания беше опетнена от най-позорните и най-ненужните опустошения. Това беше от наша страна, аз го казвам със съжаление, но това е истината – една инвазия на разбойници. Жителите на брой 16-20 хиляди, бяха съвършено изтребени. Дълго време се срещаше тук там по някой скитник в околностите да търси място за подслон, както правят гладните кучета в запустелите от чума местности." Кървавото потушаване на Априлското въстание през 1876 г. развълнувало европейската общественост и се надигнали гласове за спасението и защитата на християнското население на Балканите. С формалното одобрение на Великите сили, които считали, че Русия, като славянска страна и непосредствен съсед на Турция е най-подходяща да реши Балканския въпрос. Русия обявява война на Турция през 1877 г. Трябва да се отбележи, че одобрение е било необходимо, тъй като 20 години по-рано, Русия е била победена от Великите сили (Франция, Великобритания, Италия и Турция) в Кримската война, което води до налагане на ограничения за действията на Русия на Балканите. Въпреки ограниченията, Русия с готовност приема поредната възможност да атакува Турция, търсейки други начини за разширяването на териториите и влиянието си на юг. Тази война води до освобождаването само на една част от България, тъй като северна Добруджа е предадена от Русия на Румъния; Македония, западна и източна Тракия са оставени на Турция, а централната част на Тракия (Румелия) е превърната в автономна област на Турция. Въпросът за национално самоопределение, обединение и независимост на България не бил решен и постепенно стават ясни истинските цели на "освободителната" война. Цар Александър II (Цар Освободител) бил интелигентен, либерален и проницателен монарх. Той освободил руските селяни от средновековното "крепостно право", за което е наричан "Цар Освободител" (не заради освобождението на България). Той симпатизирал на българската кауза и може би чистосърдечно е искал да помогне. Но след неговото убийство през 1881, синът му Александър III рязко променил курса на вътрешната и външна политика на Русия. Той бил изключително консервативен, отменил някои от реформите на баща си, изоставил плановете за въвеждане на конституционно управление, премахнал автономията на университетите, образованието било поставено под строг контрол от страна на правителството и църквата. Александър Батенберг, по-късно княз на България, е племенник на Александър II и негов фаворит. Той бил интелигентен, хубав млад офицер, обожаван от дамите в двореца, който във всяко отношение превъзхождал сина на царя и Александър II не го криел. Това неминуемо подклаждало ревността и злобата на престолонаследника и когато той дошъл на власт, личната омраза към Батенберг се пренесла и към българския народ, превърнала се в държавна политика. От тогава започва и процесът на непрекъсната намеса във вътрешните работи на България, провеждане на саботажни акции и държавни преврати. (Следва)
bozia-ivanov
на 21.10.2026 в 08:12:37 #1Поредните безсмислени и нескопосани опити да се излъжат руснаците и някак да ги склонят на примирие,вместо очакваната пълна капитулация на укрорайха….