Български организации в Северна Македония се обявиха твърдо против съдържанието на правителствения План за действие по правата на малцинствата, имащ за цел да се бори с дискриминацията и други проблеми на общностите в страната.

Въпросният План е ключова част от Европейския компромис от 2022 година, която трябва да гарантира правата на сънародниците ни в РСМ. Властите в Скопие обаче се опитват да заобиколят това условие, като представят документ, чието съдържание вместо да помага на българите, всъщност неглижира или задълбочава техните проблеми. Това е станало ясно на заседание, организирано в Скопие за обществено разглеждане на въпросния документ.

За това сигнализират самите те в писмо, подписано от представители на присъствалите на срещата български организации, изпратено до редакцията на News.bg. Недоволството им е разделено в 10 точки, като накрая има конкретни изисквания към Скопие, за да може текстът да е справедлив и реално полезен.

1. За консултативния процес

Българите зразяват своето "дълбоко обезпокоение" спрямо начина, по който предходните им коментари са отразени. Те споменават, че участието им в изготвянето на документа е "ограничено, забавено и лишено от необходимите условия за смислен принос". На тях им е предоставен на практика вече готов документ с много кратко време за реакция. А институциите последствие са спрели да комуникират с организациите изобщо.

Редица свързани документи пък не са публично налични, сред тях и Пътната карта за върховенството на закона. Без тях няма как да се работи адекватно върху проблематиката.

2. Липсват ясно дефинирани проблеми

"Продължаваме да смятаме, че основната слабост е липсата на ясна формулировка на проблемите, сред които институционален натиск, неравномерно прилагане на закона, ограничения в самоопределението и свободата на събиране, както и недостатъчна защита срещу дискриминацията. Все още не е ясно защо този план изобщо бива съставен, с други думи, кои проблеми на нашата общност са идентифицирани от държавните институции и ще искат да разрешат. Това индикира строго формален подход към изготвянето на черновата на Плана за действие", пишат сънародниците ни.

3. Нужда от различен подход

Посочва се, че различните общности в страната имат различни нужди, което изисква таргетиран подход. Българите са недоволни, че в много аспекти изостават значително в сравнение с други общности и нито в първата, нито във втората версия на черновата това и други техни проблеми са адресирани.

4. Ограничен тематичен обхват

"В ревизираната версия за пореден път липсват мерки относно гарантирането на свободата на изразяване, свободата на сдружаване и защитата от институционален натиск, както и обективни показатели за тяхното практическо прилагане. Отбелязваме ограничаване на обхвата на останалите мерки, както и по-нататъшното им влошаване, особено по отношение на свободата на сдружаване и престъпленията от омраза.

Изобщо не приемаме аргумента, че заключенията на Съвета на ЕС от 2022 г. са основание за ограничаване на тематичния обхват на Плана за действие - напротив, в тези заключения изрично се подчертава, че недискриминацията, речта на омразата и образованието са споменати inter alia, т.е. сред всичко останало, а това, което не виждаме в представената версия, е именно това "всичко останало", пишат те.

5. Рискове при прилагането

"В преработената версия съществува риск мерки като тези срещу речта на омразата да засегнат законното упражняване на права, особено с оглед на продължаващата злоупотреба с действащото законодателство (например член 394-ж от Наказателния кодекс) срещу представители на нашата общност.

В този контекст е необходимо да се въведат ясни гаранции за пропорционалност и правна сигурност", смятат българите.

6. Финансиране

От българските организации се притесняват, че липсва гаранция за финансирането на Плана за действие, сред които и предотвратяване на дискриминация при финансирането.

7. Мониторинг

"Припомняме, че е необходим независим и устойчив механизъм с участието на общностите, включително и на българската като най-уязвима, за да бъде той ефективен и надежден", пишат българите и допълват, че "за пореден път не се предвижда пряко участие на общностите и техните сдружения в процеса".

8. Индикатори за успех

Според писмото липсват каквито и да е било "ориентири към резултатите", които да показват дали прилагането е успешно, или не. Сред тях са "ефективност на правната защита, реално намаляване на дискриминационните практики, повишаване на доверието в институциите".

В настоящия си вид Планът има предимно формални индикатори като "брой обучени служители" и т.н.

9. В деветата точка се отбелязва, че Планът дори не изглежда да има дългосрочен характер, а вместо това е ограничен до 3 години. Това допълнително засилва усещането у българите, че намеренията на правителството не са сериозни.

10. Накрая представителите на българските организации заявяват, че премиерът Мицковски е съобщил на 4 януари 2026 г., че "ще бъдат взети предвид всички забележки на нашата общност". Това обаче не се случва.

Затова българите излизат с няколко искания, а именно:

  • ясно дефиниране на проблемите;
  • разширяване на обхвата на мерките в Плана за действие за цялостно справяне със съществуващите проблеми в областта на защитата на правата на човека;
  • ясно определени правила за ефективно и безпристрастно наблюдение и докладване на изпълнението на мерките; гаранции за пряко участие на общностите в процеса на наблюдение;
  • гаранции за пълноценно участие на общностите в процеса на оценка на разпределението на ресурсите и за справедливо разпределение на ресурсите;
  • включване на целенасочени и измерими мерки;
  • гаранции за ефективно изпълнение и отчетност;
  • реално участие на общностите в процеса на изготвяне.

В противен случай българските организации не могат да приемат Плана за действие и настояват за ревизия. Те заплашват и че ще информират ЕК и "представителствата на международната общност" в столицата, за да се вземат мерки срещу документа.

По-долу публикуваме целия текст без редакция (на оригинал в английски език), подписан от петима души, представители на българите в Северна Македония:

To

The Government of the Republic of North Macedonia

through

The Agency for the Realisation of the Rights of the Communities

Subject: Revised draft of the Action Plan on the rights of the communities and the necessity for substantial changes in its content

Dear Sir or Madam,

In relation to the presented revised draft of the Action Plan on the rights of the communities, we, the undersigned organisations, would like to express our deep concern regarding the manner in which our initial comments were considered and reflected.

We consider that, despite the formal and structural improvements made, this draft does not fully reflect our observations and does not sufficiently address the substantive problems faced by our community, nor does it offer effective mechanisms for their overcoming.

1. With regard to the consultation process

We would like to once again emphasise that the participation of our community in the process of drafting the Action Plan was limited, delayed and deprived of the necessary conditions for meaningful contribution. The presentation of an already practically finalised document within a short timeframe cannot be considered real inclusion of the interested parties. The recent lack of any communication in the drafting process we consider sufficiently indicative of the attitude of the institutions in our own state towards our community.

Additionally, it continues to raise serious concern that key documents to which the Action Plan refers - such as the Roadmap for the rule of law - are not publicly available. There is no way to fully analyse this document until we are acquainted with the respective Roadmap, in order to analyse it and express our observations and proposals.

2. Lack of clearly defined problems

We continue to consider that a main deficiency is the absence of clear formulation of the problems, including institutional pressure, uneven application of legislation, limitations on self-identification and freedom of association, and insufficient protection against discrimination. It is still not clear why this plan is being drafted at all, i.e. which problems of our community the institutions of our state have identified and would like to resolve, which indicates a strictly formal approach in the drafting of the Action Plan.

3. Necessity of a differentiated approach

The different communities in our state have different challenges and it is necessary to develop targeted measures that correspond to their different needs. For example, our community is significantly lagging behind compared to others and faces specific problems which are not addressed at all either in the first or in the second version of the presented Action Plan.

It is necessary to develop targeted measures aligned with the specific needs of each community, including such that take into account the different starting position and the need for catch-up in the exercise of rights.

In view of the key importance of the constitutional amendments for the inclusion of the other communities in the fundamental law and legal order of the state, we consider that the explicit mentioning of this issue in the legal and institutional framework of the Action Plan is mandatory.

4. Limited thematic scope

In the Revised version, yet again, there are no measures regarding guaranteeing freedom of expression, freedom of association and protection from institutional pressure, and objective indicators for their practical implementation. We note a limitation of the scope of the other measures, as well as their further deterioration, especially in relation to freedom of association and hate crimes.

We do not at all accept the argument that the conclusions of the Council of the EU from 2022 are a basis for limiting the thematic scope of the Action Plan - on the contrary, in those conclusions it is explicitly emphasised that non-discrimination, hate speech and education are mentioned inter alia, i.e. among everything else and what we do not see in the presented version is precisely that "everything else".

The tendency to limit the thematic scope of the plan is indicative of the intention of the institutions not to resolve the existing problems through the development and implementation of an effective plan, but merely to formally respond to an indicator they consider undesirable for opening the first cluster of negotiating chapters.

5. Risks in implementation

In the revised version there is a risk that measures such as those against hate speech may affect the legitimate exercise of rights, especially in view of the continuous misuse of the current legislation (for example Article 394-g of the Criminal Code) against representatives of our community.

In this context it is necessary to introduce clear guarantees for proportionality and legal certainty.

6. Financing

There continue to be no guarantees for the financing of the measures of the Action Plan, despite the cosmetic improvements on this issue in the revised version. Issues such as minimum and sustainable financing, fair distribution of resources and prevention of discrimination in access to funding are not addressed. A full role of the representatives of the communities in the process of evaluation of initiatives and allocation of funds is not envisaged. This calls into question the real possibility of implementation of the envisaged measures.

7. Monitoring

We recall that an independent and sustainable mechanism with participation of the communities is necessary, including of the Bulgarian one as the most vulnerable, in order for it to be effective and credible.

Instead, once again, the proposed monitoring mechanism remains to a significant extent dependent on the executive power, in which we justifiably have no trust. There are no clearly defined rules and methodology for carrying out monitoring. Once again, direct participation of the communities and their associations in the process is not envisaged, nor are there any guarantees for proper reflection of their observations. Inclusive mechanisms for effective and transparent public reporting and accountability are lacking.

8. Indicators for success

We recall that outcome-oriented indicators are necessary, through which success in the implementation of the Action Plan can be measured - effectiveness of legal protection, real reduction of discriminatory practices, increase of trust in institutions.

The current indicators are predominantly process-oriented - for example number of trained officials - and this does not allow measurement of real progress, but creates an artificial criterion through which institutions themselves can determine whether they have achieved progress.

9. Instead of this document prescribing the undertaking of a long-term commitment for guaranteeing the rights of the communities in the Republic of North Macedonia, the scope of the measures in the Action Plan is limited to 3 years.

According to the agreements at EU level, constitutional amendments must first be implemented before the Action Plan is approved and begins to be applied. The long-term commitment envisages regular analysis, updating and continuation for the next period. The opposite would demonstrate lack of a sustainable approach and real intentions to address the problems concerning the rights of the communities in substance.

10. Additional consideration regarding publicly undertaken commitments

Finally, we would like to draw attention to the public promise of the Prime Minister Mr. Hristijan Mickoski of 04 January 2026 that in the Action Plan all the remarks of our community will be accepted, outside the issue of constitutional amendments.

We do not understand why this, once again, commitment towards the Bulgarians in our state is not being fulfilled by the institutions.

Dear Sir or Madam,

We consider that, in its current form, the Action Plan will remain only a formal document which does not lead to real and sustainable improvements. We call on the competent institutions to undertake substantial revisions of the draft, ensuring:

  • clear definition of the problems;
  • expansion of the scope of the measures in the Action Plan for comprehensive addressing of the existing problems in the field of human rights protection;
  • clearly defined rules for effective and impartial monitoring and reporting of the implementation of the measures; guarantees for direct participation of the communities in the monitoring process;
  • guarantees for full participation of the communities in the process of evaluation of allocation of resources and for fair distribution of resources;
  • inclusion of targeted and measurable measures;
  • guarantees for effective implementation and accountability;
  • real participation of the communities in the drafting process.

We remain ready to continue constructive dialogue and to contribute with expertise to the drafting of a document that truly responds to the needs of all communities in the Republic of North Macedonia, provided that the institutions in our homeland have the will and readiness for this.

For the above reasons, at this stage we are not in a position to accept the presented text of the Action Plan and we insist that work on it continues, while we will inform the European Commission and the representations of the international community in Skopje of our position.